Християна Христова, Клуб по журналистика към 125 СУ “Боян Пенев”
Мъчат ли ви дългите топли нощи с влажен въздух през лятото? Жертва ли сте на липсата на вода заради засушаването? Притесняват ли се вашите баби и дядовци, че е слаба реколтата в градината? И по-зле ще става….
Живеем във време, в което трябва да променим изцяло начина си на живот. Това стана известно от данни на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ)– БАН, представени пред ученици от 125 СУ „Боян Пенев“, гр. София. Незевисимо от конспиративните теории, че няма климатични промени, проблемът е видим и сериозен, защото в Европа за периода от 1979 г. до 2019 г. 56 % от съмртните случаи се дължат на засилени бедствия. 75% от икономическите загуби пък са заради промените във времето, климата и водата.
Проф. д-р Марияна Николова от департамент „География“ подчерта, че темпрературите опасно се покачват и у нас, а средната годишна температура до 2030 г. се очаква да стане 14 градуса в световен мащаб, което означава засушаване, силни ветрове, опасности от повече торнада и в България, както и повече пожари и слаба реколта, ако не се премине към засяване на по-сухолюбиви култури. Тя каза, че вече животни, които не са характерни за нашите географски ширини, се срещат свободно в природата у нас. „Вие сте тези, които живеят в това динамично време и върху чиито плещи лежи отговорноста за намаляване на последиците от глобалното затопляне“, каза проф. Николова.
Наводнения и торнада у нас
Статистиката на БАН показва, че глобалното затопляне носи със себе си засушаване и увеличаване на броя на тропическите нощи, които мъчат по-възрастните и болни хора, както и опостушителни наводненията. Това е така, защото глобалното затопляне, колкото и да е парадоксално, идва с по-интензивни валежи, тъй като по-топлата атмосфера може да задържи повече влага от по-хладната. От 1928 г. до 1978 г. у нас е имало три големи наводнения. От 1980 до 2000 г. те вече са 12. След 2000 г. до 2021 г. са вече 33. Това означава повече наводнени къщи, удавени хора, отнесени пътища и мостове.
Климатът влияе и върху силните ветрове и торнада. В България силните ветрове са основно по високите върхове, като най-много те са срещани на връх Ботев, Черни връх и Мусала. Силните ветрове предизвкват прииждане на реки, като през 2005 г. става голямо наводнение в басейна р. Янтра, което засяга 7 области.
Изследванията на учените показват, че у нас все по-често явление са торнадата, смерча и тромба. В периода от 1956 до 2021 г. са регистрирани 78 такива бедствия, като най-опостушителните са през последното десетилетие. „Наблюдавано е торнадо, което се извива над морската повърхност, засмуква риби и жаби, които после „валят“ на сушата“, каза проф. Николова. Тя допълни, че торнадото, наричано също смерч, е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с кепусто-дъждовен облак. Тези явления намирират място все по-често в новините. През 2016 г. силен смерч образува фуния между Разград и Силистра. Силните ветрове тогава нанесоха сериозни щети по няколко населени места. През 2023 г. торнадо нанесе огромни щети върху домовете на хората в част от Серевоизточна България. Силна буря отнесе в края на ноември т. г. и покриви на къщи във Врачанско.
„Дългосрочната прогноза до края на века предвижда, че безводие ще мъчи все по-често Южна България, а северната част на страната ще трябва да се бори с наводнения и торнадо“, каза в заключение проф. Николова, която утешително допълни, че торнадата у нас не са толкова силни, колкото в САЩ.
Статистиката е безпощадна и тя показва, че глобалното затопляне не е конспирация, а жестока реалност.
Be the first to comment