Карантина на мисълта

Да, пих една ракия. Вкъщи. Прегледах новините и разбрах, че все още няма карантина на мисълта.

Глобализацията беше факт, но сега е още по-значим фактор. Въпросът “Quo vadis?”, поставен от полския писател Хенри Сенкевич през 1895 година, става все по-труден за отговор в тази среда. Романът за падението на римската империя драстично припокрива основното опасение, разкрито в изследователските доклади на Евразия Груп (топ компания за риск анализ) за последните 5 години, а именно рискът от разпад на световната архитектура. За кого е риск – е въпрос на един политически анализ.

Днес, информационният поток има само една тема. Само една тема атакува съзнанието ни. Ние се страхуваме, разсъждаваме, изчисляваме: процент заболели към общ брой хора, процент смъртност към обща брой хора, стоим вкъщи, пазаруваме храна. Пием ракия. Очакваме. Очакването отговаря с изрази като “яростна заплаха”, “военно положение”, “социална дистанция”, “спасяваме живота”, “карантина”. Мислим, защото още съществуваме както казва Декарт – “Мисля, следователно съществувам”. Бих добавила – чувствам, следователно осъзнавам. На последното ще ми се изсмеят, чувствата не са рационални, не водят до оцеляване. Но пък конспирацията изисква нещата да изглеждат реални, и тогава само чувството спасява, но това е въпрос на друг анализ.

Улрих Бек, великият социолог на 20 век, ни остави книгата си “Световното рисково общество”. Той казва: “Ако питате мен, какво започва там, където свършват всички предели, отговорът ми е: представата за риска и за рисковото общество. Рисковете са сътворени от човешки хибриди. Те включват и съчетават политика, етика, математика, масмедии, технологии, културни дефиниции и културно възприятие – начин, по който хибридното общество вижда, описва, оценява и критикува собствената си хибридност. “ Принципът на Хайзенберг, че наблюдението на риска променя риска, може да сравним както с мъдростта на Конфуции – “обичайте злото и то ще умре”, така и с народната поговорка – “една лъжа повторена 3 пъти става истина”. Разбира се това са двете страни на монетата. А може би – двата кръга на осмицата.

Рискът е разлика между потенциалност и реалност, но винаги се изчислява като загуба и потенциал за печалба. Чисто икономически погледнато, ако една държава е издала огромно количество облигации, които се държат от друга държава, т.е. неин кредитор, то обезценяването на валутата на първата обезценява и задълженията й, и разбира се облекчава износът й. Кредиторът губи своята лоша инвестиция в една обезценена стока. Чисто човешки погледнато, съзнанието погълнато от една тема, не може да движи друга, с което печалбата, ползата от нашето съзнание се нулира. За сметка на това се отваря неистов потенциал за неговото манипулиране.

Същността на човек е балансът на дух и материя. Духът иска свобода, сила, прозрение, и отворени съзнания за общуване. Материята иска съхранение и оцеляване. Но ако древните гърци са ни завещали – “здрав дух в здраво тяло”, то въпросът е тялото, което е нахранено, напито, прибрано, облекчено как понася страха, безсилието, отказа от анализ и липсата на духовно единство? Не съм лекар, но съм чувала, че депресията е пагубно състояние. Тя се постига с отчуждение, под контрол, затвореност, страх, омраза, липса на смисъл. А смисълът е в свободата да обичаш, да общуваш, да се радваш на живота, а тази радост е възможна само, ако участваш в него.

Хипитата навремето призоваваха – “правете любов, не война”. Днес призивът е – не се докосвайте, във война сме. Силата, която обедини всички световни правителства в битка, изискваща изолация, може пък да е по-добра от онази, която сътворяваше алианси в горещи войни. Знам ли?! Докато няма карантина върху мисълта ще помисля. Засега бойните загуби са 6000 души. Във втората световна – 20 000 000. Светът се обедини, за да се спаси от грипа – затворени граници; проблеми с доставките; изолация; хора – на пътя, в банките, магазините – все още леко усмихнати, че е дошъл денят; лекари в космически костюми – изследващи заразени, спасяващи 180 000 души, засега. И още нещо – около 1 000 000 000 души в крайна бедност на 7 000 000 0000 население. Около 14,3 %. Сравнявам числа. Харесва ми логиката, въпреки че разбирам, че е просто най-голямата клетка, която ни е позната. Ще се изкуша да цитирам великия Хайне.

“Светът е сигнатура на думата. Запомнете това, вие, горделиви хора на действието. Вие сте само слуга на хората на мисълта, които дори в най-смиреното си мълчание, вече са набелязали тъкмо вас за всички ваши дела.“

Колко пъти на ден чуваме една и съща дума, “думата”? Но тя не е “свобода”, не е “любов”, не е “обичам те”. Дали пък не чакахме твърде дълго преди да ги осъзнаем и проговорим тези думи?! А дали вече е късно? Ще разберем, скоро, ако един закон, за затвор и огромна глоба за този, който дръзне да не повярва в “думата”, мине всички инстанции на одобрение и наложи карантина на мисълта.

Извинете ме, че и днес ще пия една ракия. Но пък ще кажа наздраве на всички лекари и хораq които работя, които имат дух и психика да стоят на първата линия на „думата”. Уважение!

Нека бъдем здрави и щастливи, зависи само от нас. Мийте си редовно съзнанието и мисълта с любов и обич. Информацията не е знание!

Свързани публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.