Канг Чун-хьок: В Северна Корея учат децата, че всички им завиждат за хубавия живот

От тази страна може да се избяга много трудно, а ако не успееш, влизаш в затвора или те убиват, казва художникът, който преминава заледена река заедно със семейството си, за да се спаси от режима

Бистра Кирилова и Далиа Щилянова , клуб по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“

В началото на декември 2023 г. световните агенции предадоха как лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун бърше очите си с кърпичка, докато говори пред хиляди жени на Националната среща на майките в столицата Пхенян. Диктаторът ги помоли да раждат повече деца и да ги възпитават в обич към авторитарната държава.

Няколко дни преди този сълзлив и дирижиран призив в Софийския университет се състоя изложба на талантлив млад мъж от Северна Корея, който е успял да избяга по заледена река заедно със семейството си и хора от селото, в което живее. Канг Чун-хьок е сред хората с късмет, които режимът не успява да хване и да натика заедно със семействата им  в затворите, а после да убие някои от тях. До момента официалната статистика сочи, че към 32 хиляди севернокорейци са успели да се спасят от страната с риск за живота си.

Как се бяга от една от диктатурите?

”Почти невъзможно е да се избяга, но някои от нас имат късмет”, каза Канг Чун-хьок пред komentator.bg. За да покаже нагледно ужаса, на който са подложени неговите сънародници, той нарисува пред екипа ни картина, чието въздействие е по-силно от думите. Картината изобразява момче с въразни ръце, което върви в локви от кръв. “Картината символизира един детски живот, опропастен от режима. Детето е символ на бъдещето, а вързаните му ръце  са символ на тоталитарния режим в родината ми”, обясни пред екипа ни Канг Чун-хьок. Той разказа още, че по-късно се установява в Сеул, където завърша Hongik University- един от най-престижните университети за изкуства. Днес картините му обикалят целия свят и разкриват бруталните сцени, на които той е станал свидетел като дете. Тези картини са много по-въздействащи от думите. Младият жудожник любезно ни даде интервю, което публикуваме.

Канг Чун-хьок:  Борете се, за да създадете държава,  която е добра за вас

Кога взехте решение да избягате и планувано ли бе то?

Баща ми избяга в Китай през 1997 г., за да спечели пари за семейството ни. Живя там в продължение на една година. Един ден докато стоял на брега на река Туманган, която е между двете страни, гледал към родината и си мислел колко иска да се върне. На този бряг властите го хващат и го връщат  обратно в Северна Корея, като го пращат в затвора. След това го изпращат в лагер и след две години, прекарани в него, той се върна при нас. Каза ни: ,,Няма друг изход освен да избягаме“. Хора от селото, както и цялото ми семейство напусна през зимата Северна Корея през реката. Най-големите ми страхове бяха да не ни хванат и да не се пропука леда, а ние да паднем във водата.

Какви бяха първите Ви мисли след като успяхте да избягате?

Нямах никакви мисли, просто дишах и се радвах ,че мога да дишам, защото бягахме много с единствена цел да не ни хванат и бяхме много изморени. Ако ни бяха хванали, в Северна Корея няма разлика между деца и възрастни и всички щяхме да отидем в затвора.

Смятахте ли, че Северна Корея е развита страна, докато живеехте в нея?

Когато там едно дете започне да ходи на училище, започват да ни учат, че всички ни завиждат, защото живеем в толкова хубава държава. Това нещо сме го чували толкова много пъти, че го приемаш за истина.

Какви са отношенията на Северна и Южна Корея?

Южна Корея се счита за „вражеска държава” от Северна Корея.

Какво Ви вдъхновява да творите и отколко време се занимавате с това?

От малък много обичам да рисувам. Винаги ми се е отдавало. Мечтата ми, когато бях по-малък, беше да стана художник. След като стигнах успешно до Южна Корея минаха доста години, в които само работих, но когато станах на 25 г., реших, че мога да осъществя мечтата си.

От какво най-много се страхувахте когато избягахте?

Когато един севернокореец избяга в Южна Корея има специална административна процедура, в която той е подложен на разпит. Задават му въпроси например дали не е шпионин. Процедурата е сложна, защото трябва да ходиш в полицията и е много травмиращо.

Връщат ли се спомените от детството Ви?

Всичко е останало в съзнанието ми. Включително моменти от най-ранната ми детска възраст. Спомням си всяка една котка, която се разхождаше в нашия двор, и винаги се стараех да я нарисувам.

Липсва ли Ви нещо, свързано със Северна Корея?

Детството и родното място.

Имате ли надежда, че този режим скоро ще приключи?

Историята се повтаря. Режимите винаги се разпадат. Рано или късно това ще се случи и с моята страна.

Ако можехте да отправите послание към бългрите, какво би било то?

За мен е голяма чест, че успях да се докосна до българското общество. България е преминала през тоталитарен режим, който е оставил следи и до ден днешен. Страната не е толкова развита, колкото останалите държави в Европа. Бъдещето е във ваши ръце. Борете се, за да създадете държава, добра за вас и за поколенията след вас.

Екипът ни изказва специални благодарности на София Елефтериу и Ася Антова, които помогнаха за превода от корейски език.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.