Какви са предимствата на фигурата на личния фалит?

Адв. Десислава Цветкова от адвокатска кантора „Попов, Арнаудов и партньори“

През юни тази година в НС беше внесен проект на Закон за допълнение на Закона за задълженията и догорите, с който се предлага въвеждане на десетгодишна абсолютна давност за задълженията на физически лица към други частноправни субекти. Промените бяха приети на първо четене още през лятото, но породиха остри реакции, както от бизнеса, така и от практикуващи юристи и представители на доктрината. Въпреки това бяха днес проектът беше приет на второ гласуване в пленарна зала. Ако бъде издаден указ за обнародването му от президента, абсолютната давност, която до момента е непозната в българското частно право, ще бъде въведана в законодателството ни.

Предложената нова разпоредба в ЗЗД установява, че: „С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“.

Между първо и второ четене, депутатите направиха някои изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на ЗЗД, които се отнасят до познатата обща давност. Абсолютна давност няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници, попечители, за вземания на дружество срещу управителя и най-вече – докато трае съдебният процес за вземането. Изрично са въведени осем изключения за вземания, за които тя не се прилага. Те са: 1) взеамния от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; 2) взеамния за непозволено увреждане; 3) вземания за неоснователно обогатяване; 4) вземания за издръжка; 5) за трудово възнаграждение; 6) за обезщетения по Кодекса на труда; 7) по повод приватизационна сделка; 8) по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Промените в ЗЗД, въвеждащи абсолютната давност, ако бъдат приети, ще влязат в сила след изтичането на 6 месеца от обнародването им.

Основният въпрос, който беше поставен още от внасянето на предложението за промени в ЗЗД, беше дали абсолютната давност ще се прилага за заварените случаи.

Миналата седмица, когато проектът беше подкрепен на второ четене от Комисията по правни въпроси, стана ясно, че се предвижда преходна разпоредба, която установява, че абсолютната давност ще се прилага и по отношение на заварените случаи: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече деня на първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“. Това са три различни хипотези за началния момент на давностния срок – според това дали за вземането има съдебен процес и дали за него вече тече изпълнително дело. Различни тълкувания биха могли да се приложат и към случаите, в които вземанията са разсрочени на различни етапи от събирането им. Всичко това би довело до противоречива съдебна практика и хаос в отношенията.

            Спорна е конституционната допустимост на тази преходна разпоредба. Обратното действие, което установява тя, е в противоречие с изискванията за предвидимост и правна сигурност, които са елементи от принципа на правовата държава. Това би могло да се приеме за допустимо, ако постигнатият резултат е възстановяването на справедливостта. Случаят обаче не е такъв.

            Тази законодателна инициатива беше породена от желанието за премахване фигурата на „вечния длъжник“, като абсолютната давност беше представена в мотивите към законопроекта и като алтернатива на другия обсъждан вариант за справяне с проблема – създаването на процедура за фалита на физическите лица или т.нар „потребителска несъстоятелност“. Същевременно, в края на миналия месец в НС беше внесен Законопроект за защита на ФЛ при неплатежоспособност, като отговор на задължението на България да транспонира. Директивата за преструктурирането и несъстоятелността. Тази директива беше публикувана в Официалния вестник на ЕС в средата на миналата година, като държавите членки имат срок до 17.07.2021 г. да съобразят законодателствата си с нея.

            Липсва единна концепция за разрешаването на пробема с вечния длъжник. Законодателят следва да създаде адекватни правила за защита на всички противоречиви интереси, като съобрази добрите европейски практики и спецификите на обществените отношения у нас. При абсолютната давност, макар кредиторът да е положил необходимите грижи за своевременно събиране на вземането си, той ще понесе всички неблагоприятни последици от изтичането на абсолютната давност. Не може да се каже и, че абсолютната давност е в изключителна полза за длъжниците, тъй като би могло да се стигне до ситуация, при която те са подложени на огромен натискт от кредиторите, които имат интерес да си съберат вземането преди изтичането на давностния срок и то дори преди образуване на дело.

            Приемането на закона за личния фалит ще направи приемането на правилата за абсолютната давност необосновано и ненужно. И провеждането на процедурата за личния фалит, и абсолютната давност водят до един и същ резултат – недължимост на вземането. Разликите обаче са съществени. Личният фалит представлява процедуа, която включва елементи като : гарантиране участието на всички кредитори, уговаряне на план за преструктуриране с мнозинство от кредиторите, добросъвестност на длъжника, контрол на съда, публичност, регистри на проведениете процедури и на лицата обявили фалит, неблагоприятни последици за длъжника – като невъзможност за получаване на кредит за определен период, забрана за регистриране на търговско дружество и други.

Законодателят трябва да обсъди евентуалния нов режим изключително внимателно и като отчита всички противоречиви интереси.

1 Comment

  1. Много балансирана позиция! Тогава защо приеха измененията за 10 годишната давност?

Leave a Reply

Your email address will not be published.