Йордан Коралов: Гледам на себе си като на художник, който преподава в училище

Свързвам класната стая с жизнена енергия, която помита всяка горчивна, казва известният български художник Йордан Коларов пред Бистра Кирилова, която е негов ученик и член на Клуба по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“

Йордан Коралов е роден в гр. Пловдив през 1971г. От 2007 г. преподава изобразително изкуство в няколко столични училища. Има над 20 самостоятелни изложби, както и участие в над 40 общи, регионални, национални и международни изложби. Създател и старши инструктор е на автентичното българско бойно изкуство – Ezo-Ryu. В малкия тесен коридор на първия етаж в столичното училище ,, Атанас Далчев‘‘ се намира кабинета му по изобразително изкуство, където той преподава.

Г-н Коралов, как бихте се представили?

Казвам се Йордан Коралов и с доза самочувствие мога да кажа , че съм един от успешните български художници , които и преподават. За мен изкуството е начин на живот  – дали ще творя, или преподавам за мен е едно и също. Благодарение на моите ученици , които  поемат по своя път, продължавам да се чувствам значим и принадлежащ на това велико нещо, наречено изкуство.

Кога открихте, че искате да се занимавате с рисуване?

Наскоро попитах родителите си: ,,Аз откога рисувам?‘‘. И двамата ме погледнаха много красноречиво и казаха: ,,Откакто помним‘‘. Истината е, че откакто се помня, се занимавам с изкуство. Рисуването е един самотен занаят. Човек стои сам пред статива, пред белия лист, а аз обичам глъчката , шума, защото по някакъв начин те ме карат да се концентрирам, когато се върна към творческите си неща.

Има ли в рода ви художници, или Вие сте първият?

В рода ми няма човек, който да се е занимавал с изобразително изкуство. Майка ми произлиза от рода на Тодор Влайков, големият наш писател и журналист, така че артистичността може да идва по тази линия.

Как съвместявате преподаването с подготовката за Ваши изложби?

Никога не съм разделял преподаването от моите творчески търсения. Няма контрастна граница и някакъв сблъсък между тях. Винаги съм предпочитал да гледам на себе си като на художник, който преподава , а не като учител по рисуване , който от време на време посяга към творческите ангажименти. За мен тези занимания са като скачени съдове.

Имате ли ученици ,които да продължават по Вашите стъпки?

О, да! За да не обидя някой или да пропусна, няма да споменавам имена, но моите първи ученици са вече около четиридесетгодишни. От тях има художествени фотографи ,уеб дизайнери, има хора които ме наследиха – преподават и творят. Виждам вече след себе си млади хора, които вървят по моите стъпки.

Какво е за Вас преподаването в класната стая?

Свръзвам класната стая с жизнена енергия, която помита всичко, казано метафорично. Пред тази енергия горчивината на хората на изкуството, че не сме разбрани, че не сме забелязани, става на пух и прах за частици от секундата. Вие, учениците, сте откровенни, вие сте млади, жизнени и това е вдъхновяващо.