И сега какво направихме? Едно голямо л.йно направихме…

Огнян Минчев, фейсбук

Има известна назидателна ирония във факта, че точно Слави разтури “седянката” по “принципни съображения”. Бяхме стигнали дотам да предпочетем още няколко месеца какво да е правителство, вместо отново власт на широките шапки от “Дондуков”. Само че се оказа, че тези, които сме избрали през ноември не могат дори и какво да е правителство да направят. Сега всички са се юрнали на избори – сякаш, че изборите ще променят нещо съществено. Чрез избори същата пасмина, която не може да си разпредели спокойно парсата ще получи нова легитимност отново да направи какво да е правителство. И най-вероятно пак ще се провали – “по принципни съонбражения”… И пак широката шапка ще си управлява – избори след избори, докато самият той се сети, че няма нужда да организира толкова често избори като циркови представления в такт 7/8… След това ще стане тъжно… Ако не стане страшно. Между другото, тъгата може да настъпи и още наесен. Расте стремглаво отвращението от безкрайните политически пазарлъци – и без да ги дават на живо по “Дарик”. В политиката растящото отвращение акостира в нова популистка вълна. У нас популизмът шества победоносно от години насам, но сега вече може да ни докара и до управление, което ще постави пряко въпроси за българския избор на настояще и бъдеще. Тогава вече я оцапахме – съвсем! Между впрочем, този тип популизъм вече е в действие. И ще можем да видим неговите опасни резултати още със “служебното” управление наесен. P.S. Не съм против гражданския протест, не съм против промяната – напротив! През целия си живот работя все за промяна, все за нещо уж по-добро… Но некадърността и цинизмът на тези, които се заеха с протестиране и промяна преди две години ни доведоха до най-голямата криза в България след 1996-7 година. Затова хвърлячите на яйца и домати е добре да изиграят незабравимата сценка от “Храбрия войник Швейк”. Полковникът наредил на ротата войници, безуспешно оплакали се от самия него, да се строи и марширувайки да скандира: “И сега какво направихме? Едно голямо л.йно направихме…” В нашия случай нямаме полковник, но имаме генерал – с вдигнат юмрук. Той ще командва парада. А лидерите на “протеста и промяната” ще маршируват и ще се оплакват скандирайки – “И сега какво направихме…” Само че въпросният генерал трябва да върви начело на строя… Защото всичко стана под неговата команда…