“Пандемията от Covid-19 фактически се превърна в уникална по своя род заплаха за населението на целия свят, констатира американското списание Foreign Affairs. Това не е първият път в историята, когато епидемия от някоя болест обхваща целия свят. Въпреки това сега тя предизвика безпрецедентна защитна реакция от страна на държавите, се казва в статията. Правителствата на различни страни трябваше да насочат огромни усилия, включително въвеждането на изолация и забрани за пътуване, за да забавят по някакъв начин разпространението на инфекцията и да поддържат медицински ресурси на разположение на населението. И за да финансират всички мерки за опазване здравето на своите граждани, всички правителства бяха принудени да използват икономическите си ресурси в безпрецедентен мащаб”, гласи анализ на Foreign Affairs, в превод на “Фокус”. Ето как продължава той: Икономическият спад, който започна през 2008 г., по-късно беше описан като „световна финансова криза“, въпреки че само единадесет големи развити страни бяха тежко засегнати по това време и развиващите се пазарни икономики бяха сравнително устойчиви. Сегашният икономически спад обаче е съвсем случай, подчертава статията: „Новият тип коронавирус не признава държавните граници и всички страни бяха шокирани, а рецесията обхвана много по-голяма част от световната общност отвсякога след Голямата депресия“. Следователно, възстановяването не може да бъде толкова бързо, колкото се случи след предишния икономически спад, предупреждават експертите. Следователно мерките на фискалната и паричната политика, използвани за борба с настоящата криза, няма да премахнат, а само ще смекчат икономическите загуби. И за да може световната икономика да се върне поне в същото състояние, в което беше в началото на 2020 г., ще отнеме доста дълго време, се казва в статията. Пандемията доведе до мащабно икономическо свиване, последвано от финансови кризи в много части на света, предизвикани не само от корпоративни фалити, но и от увеличаване на размера на дълга, който компаниите не могат да обслужват. Развиващите се страни рискуват да се сблъскат с рязко увеличение на неспазването на финансовите задължения от националните правителства. В допълнение към събитията, на които вече станахме свидетели през 2008 г., ще има много по-силно и по-голямо свиване на световната икономическа активност. В същото време кризата ще засегне домакинствата с ниски доходи и бедните страни много по-силно от заможните хора и икономически развитите страни, прогнозират авторите. Световната банка изчислява, че в резултат на пандемията броят на хората в пълна бедност ще се увеличи в световен мащаб с поне 60 милиона. Влошаването на икономическата ситуация в много страни по света ще доведе до промени във функционирането на световната икономика и до спиране на процеса на глобализация – въпреки че в близкото минало изглеждаше просто немислимо, подчертава статията. Но сега „всичко е спряло“. Последните прогнози показват, че глобалната икономика ще се свие с 5,2% през 2020 г. Американското Федерално бюро по трудова статистика наскоро пусна най-лошия си месечен процент на безработица за целия период на наблюдение от 72 години. Банката на Англия предупреждава, че Великобритания ще срещне най-стръмния спад на производството през тази година от 1706 г. насам и т.н. Ситуацията е толкова сериозна, че можем да я опишем като „пандемична депресия“, пише Foreign Affairs. При сегашните условия е почти невъзможно да се направят точни прогнози. Съществуват обаче три показателя, които взети заедно предполагат, че пътят към възстановяване ще бъде „труден и дълъг“, се казва в статията. Първият от тях е износът: затварянето на границите и въвеждането на режим на изолация на гражданите нанесоха силен удар на страните, чиито икономики бяха до голяма степен ориентирани към износа на стоки. И те няма да могат да се възстановят скоро от последствията на този удар. Проблемът е, че появата на „пандемичната депресия“ съвпадна с отслабването на основните икономически фактори в много страни, обясняват авторите. Вторият показател, равнището на безработица, показва дълго и бавно икономическо възстановяване. Усилията за смекчаване на последствията от пандемията са съпътствани от унищожаването на най-сложния механизъм в историята – съвременната пазарна икономика. Възстановяването на този механизъм ще отнеме много време и ще струва скъпо. В същото време някои предприятия вече са затворени завинаги, собствениците им ще загубят спестяванията си и ще бъдат много внимателни за нови бизнес начинания, които няма да е от полза за иновациите, прогнозира Foreign Affairs. Освен това някои от работниците, изпратени в отпуск или уволнени, ще бъдат за постоянно „извън редиците“ на работната сила. Други, по време на дългосрочна безработица, рискуват да загубят част от работните си умения или да пропуснат възможността да повишат квалификацията си, което също ще се отрази негативно на отношението на потенциалните работодатели към тях. Най-уязвимата част от работната сила трябва да включва и тези, които никога не са имали постоянна работа. Това са завършили образователни институции, които ще имат големи трудности да намерят място в икономиката с ограничените си възможности, се казва в статията. Третата отличителна черта на настоящата криза е нейният изключително „регресивен“ характер както в отделните страни, така и на междудържавно ниво, отбелязват авторите. Сегашната икономическа криза засегна най-тежко хората със сравнително ниски доходи, които обикновено нямат възможност за преминаване към дистанционна работа и нямат ресурси за справяне с безработицата. В САЩ например около половината от всички заети работят в малки сектори на услугите и получават ниски заплати, а такива предприятия са изправени пред повишен риск от фалит, обясняват експертите. Освен това пандемията може да има по-силно и трайно въздействие върху поведението на потребителите, отколкото режима на задължителна социална изолация. В развиващите се страни със слабо развити мрежи за социално осигуряване спадът на жизнения стандарт ще засегне предимно най-бедните слоеве от населението. И допълнително изостряне на „регресивния“ характер на пандемията може да бъде скок в цените на хранителните продукти по света, като се има предвид, че болестта и изолацията нарушават веригите на доставки и влияят отрицателно на миграционния поток на селскостопанските работници. Според експерти на ООН светът е на прага на най-тежката хранителна криза от 50 години.
Be the first to comment