Изгубени по пътя

От Пламен Александров

***

Безсмислено

по пътя залисано

крачи моето време.

Празно. Охулено.

С душа обрулена,

крачи и тихо стене!

За кръстопът,

останал по пътя

като светло несбъднато.

Кръстопътят

на ловки суфльори

от пиеси отвъдни.

Изгубени по пътя,

актьори играят

моноспектакли.

Прелитат кометите

думи като

изгаснали факли!

***

Хоризонтът – въже,

простряни,  мечтите

прокапват по сухия път.

Сухият път,

по който крачи времето

и постепенно изпива мечтите…

***

Слънчевата есен

разпилява листи

като кръпки цветни

и поглежда вяло,

някак безответно,

времето прелистено,

сиво-черно-бяло…

Черно бели хора

местят натюрморти

в слънчевата есен.

Черно петолиние

за листата цветни

от протяжна песен.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.