За мястото на азбуката

През 1999 г. на българския книжен пазар излиза книгата “Слово Светлина за озарение”, която съдържа пророчества за България и за света. “Слово Светлина” излиза в над 10 тома и може да се намери, както в Държавния архив, така и да се поръча в електронна книжарница. В тези книги се съдържат обяснения върху текстове от Библията, обяснение за мястото на България в духовната история на човечеството. Словото, които е събрано в тези томове е приемано в период от 35 години – от 1947 г. до 1982 г. от Дора Генчева. Представяме откъс за българската азбука.

“Чрез Кирила и Методия се даде азбуката на славянските народи, за да се чете Словото на роден език, чрез Паисий Хилендарски се връчи Историята, пробуждаща духа на народа за национална и духовна свобода. Левски бе употребен свише да вдъхне Бог вяра в сърцата в собствените духовни и физически сили на поробения народ, а девицата Райна Княгиня със собствените си ръце уши знамето на свободата и го развя с дръзновение над поробената си земя!   

Попитайте сега защо е таз голяма милост над България и нейната педя земя. Сам Дух Святи ще ви изяви таз велика тайна Божия. Още от нейното създание в изхода й велик към постоянно обитаемата земя, Бог е бдял над нейното оформяне и като птица пазел е нейното израстване. 

Още с Кирил (Константин) и Методий, чрез учениците им Климент, Ангеларий Бог посети реално видимо България и й дари Своите писмена, които тя, в своето незнание, като изкусна везба вшиваше и втъкаваше в своите одежди и пред Небето ги явяваше като велики дарования – Божии бъдещи слова. А усетила тя полъха на духа Света, България грабна писмената и в четма ги нарисува, за да има на свой език служения свещени пред Небеса. И във всичките борби за народни правдини Бог е бдял над нея и народа й съхранявал, чрез съсъди на вярност родолюбие развивал и я окрилявал. Пред целия земен свят явява се тя, България – християнка, земя, раждала синове и дъщери, държали буден духа й. Как народът български петстотин години тежко отоманско рабство е претърпял? И пак светилникът й на вяра не е угаснал. Макар че звяр лъжепророк и лъжеучител над нея е владял, кървави реки са текли от нейните святи гърди. Вярата си свято опазила бе тя, защото Бог Всемогъщ я е водил за ръка и е воювал за нейната свобода. Чрез вяра в Христа народът е устоявал и живи победи е записвал като знамения и чудеса, за да останат вечни свидетелства за вярата на минали пред огнената пещ поколения за бъдещото нейно население.   България с вяра жива свидетелствено е извървяла трънлив път сред Земя за слава и величие Божие. И ще отрече ли някой, че с вяра е устояла и не се е претопила, а като народ и нация се е запазила? Защо Всемогъщият Бог назова България ”педя земя”? Да! Бог й даде нейните принадлежащи граници и спря се Дух Святи на Охрида син и там заби знамето Си! И великият Бог каза: ”О, чада, таз страна граници няма на Земя. Тя ще преброди земната кора, ще вее Знамето трибагрено на вяра в кръвта на Христа, ще реве Лъвът от Юдиното коляно пред световното лице, а звездата сияйна ще свети и пътя ще озарява на спасение.” 

“В славяните благоволих! Кирила и Методия употребих и като българи изявих!”                 “Елате, ангели крилати, свийте на удостоение венци! Елате, Войнство строено и свийте от полски жасмини, здравец и теменуги, незабравки сини венец и на България в удостоение поставете чрез стражите – нейни съдби, че тя Ми е в десница чрез Кирила и Методия, Наум, Климент и Ангеларий, озарени в съдби, Славянката Моя – единна, Паисий, Левски, Ботев и мнозина, хиляди по хиляди герои. Това са Мои издигнати стълбове и врати за нейните правдини!”