Защо съботата не е неделя

Четвъртата от 10-те Божий заповеди гласи : Почитай съботния ден! Във Второзаконие 5:12 пише:

¹² Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

¹³ Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

¹⁴ а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

¹⁵ И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

През вековете съботния ден е заменен с неделя. Обясненията на различните деноминации са, че неделята е събота, защото тогава е възкръснал Божия син. Никъде в Библията обаче Исус не ни казва, че дошъл на земята да отмени заповедите и неделята да стане събота. В Матей 12:8 се казва, че “Исус е господар на съботата”. А самият Исус казва, че не дошъл да отмени закона, а да го изпълни. Матей 5:17.

В този кратък откъс от последното пророческо Слово, което ви представяме, Бог обяснява защо вярващите трябва да почитат съботата. Тя не е еврейска, защото е дадена много преди Мойсей. Сам Бог си почина при Сътворението на света. Съботата е библейска, а неделята светска.

“О, свята неделя, я виж ти, цял свят я държи, о, тя ще ви спаси!” 

О, да! Лъжа е това – казва ВИ САМ ОТЦА.  Вам неделя завеща мерзостта, що е застанала на святото място – амвон. Чрез нея тръби, че уж Христа го освободи от съботния ден!  

“Почивката на Отца – събота свята датира от сътворението на света. Що общо има тя, библейската събота, със светската неделя? Що имат Божиите покаяни чада със светската традиция, общоприет светски празник?

“Празник” – празнота носи името си от света. Що общо има почивката на Отца – свята събота, що знак е тя между Бога и човек, Твореца и творението? Създадена е тя с човека на земята и ще пребъде тя с Твореца си във вечността. По-късно на Синай Могъщият Отец я потвърди с пръста си и я помести в заповедите Си, записани на скрижалите, поверени чрез Мойсей за Божия народ – Морален закон за човешката душа, а по-късно чрез кръвта пролята на Единородния Син, Отца я запечата в човешките умове и сърца да бъде тя знак за творенията и Твореца на Небе, знак между Бога и човека. Затуй чуйте вий, заблудени Божии светила! Не! Нямат дял Божиите чада с Мамоновите оръдия, що потъпкват заповедите на Отца и Го хулят с уста, макар че бяха докоснати техните сърца от Духа Святи, но се уподобиха на мед, що звънти и кимвал що дрънка. Чуй, коя си ти, душо бедна, че не признаваш Създателя си от Небе? Докога ще е таз заблуда у вас? …