ЕП прие резолюция, с която защити свободата на словото у нас

България е изпълнила 12 от 19 препоръки за борба с корупцията

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост, съобщава сайтът на СБЖ.

Резолюцията беше одобрена при гласуването в пленарната зала на ЕП в Брюксел с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 „въздържал се“. Одобрението ѝ е важен знак и към българското общество, и към всички европейски граждани – че по отношение базисните принципи на демокрацията компромиси и особено нарушения са недопустими.

Наред с другите важни сфери, отбелязани в резолюцията като проблемни с оглед принципите на правовата държава и основните права, резолюцията поставя специален акцент и на ситуацията със свободата и независимостта на медиите в България, както и с правото на журналистите да упражняват свободно, без натиск, заплахи и рискове, своята жизненоважна за демокрацията професия.

Ето някои от по-важните оценки от резолюцията, засягащи медиите и журналистите у нас.

Още във въвеждащите формулировки н документа се изтъква, „че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, участието на обществеността в демократичния процес и укрепването на отчетността на правителствата”.

Посочва се също, „че свободата на медиите в България се влошава, както е видно от класирането на държавата в докладите, публикувани от „Репортери без граници“. Припомнено е, „че в публикувания в края на април 2020 г. световен индекс за свобода на печата за 2020 г. България се нарежда на 111-о място в света и на последно място сред държавите – членки на ЕС, за трета поредна година”.

Отбелязва се, „че платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите съдържа три предупреждения от първа степен за тежки и увреждащи нарушения на свободата на медиите, по които българските органи все още не са дали отговор”.

Резолюцията „изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите”. В документа се също така се изразява „солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация”.

Резолюцията изтъква още дълбоката загриженост на Европарламента „от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие”. Българските власти са призовани „да насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи, включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и чрез отмяна на наказателноправните разпоредби срещу клевета”.

Подчертава се необходимостта „да се повишат независимостта и ефективността на състава и мандата на Съвета за електронни медии”. Изразява се  „загриженост относно съобщенията за продължаващата практика на оказване на влияние върху медиите чрез преференциално отпускане на средства на Съюза за приятелски настроени към правителството медии”;

Резолюцията „отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските органи да гарантират защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитават тяхната независимост; решително осъжда случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании, и призовава българските органи да възпрепятстват тези недемократични практики”.

Документът „призовава българските органи да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени чрез платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, за да се гарантира безопасна среда за журналистите в България”.

Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България обхваща и всички други проблемни сфери в нашия живот – корпуцията във високите етажи на властта, недостатъчният контрол над изразходването на европейски средства, състоянието на съдебната система и прокуратурата, полицейското насилие, опитите за конституционна реформа и промените в изборния закон по-малко от година преди следващите избори, нашумелите скандални запаси с предполагаемия глас на премиера Бойко Борисов, нарушенията на правата на малцинствата и т.н.

Обърнато е винмание и на факта, че България не е ратифицирала т. нар. Истанбулска конвенция. ЕП изразява „дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии“.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.