Две стихотворения от Иглика Горанова

Обещание

Пепелище е. И трябва да разчистя

омрази и вражди.

Рухнало е цялото огнище

и няма нищичко. Освен вини.

Пълзят навсякъде и ме превземат,

а някъде под тях

има спомени навярно

от светлина и смях.

Синеоки, сивооки, ведри,

ангели добри,

днес сте зли и няма кой да свети –

тишината диша тежко и хрипти.

Премитам тази чужда къща. Тръгвам си оттук

и няма повече да се объръщам..

Нека тя се превръща

в стълб от сол, от ярост и от студ.

Искрици

Въгленчета в мене се привличат

една искрица гняв

и се запалват –

тлеят бавно, надълбоко

прогоряват. И прегарям.

Въгленче тъга, звънче от радост,

щурче от спомени и облаче от прах

изтупват се от мен,

отиват да играят

другаде с искрици светлина и мрак.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.