
Исак Стоянов, ученик в 125 СУ “Боян Пенев”
Лято е. Вместо да му се радваме ненаситно, властите ни люшнаха между екзистенциален избор: Да бъдеш с маска или не? Ето и кратък списък на терзанията ни.
Искам да няма Ковид- не искам да нося маска.
Искам да живея нормално- не искам Ковид.
Искам хората да не живеят в страх- не искам политиците да всяват този страх.
Искам да ходя на училище, но трябва да нося маска- не искам да ходя на училище.
Искам да дишам- не искам, като дишам, да вдишвам и Ковид.
Искам да съм противник на маските- не искам да застрашавам семейство и приятели.
Особеностите на българския избор „Да бъдеш с маска или не“ и терзанията, свързани с него, са основно вътрешни и от тях не следва нищо съществено, освен статуси във фейсбук. Затова пак ще носим маски, пак ще гледаме мръсно хората в градския транспорт, които не носят маски. Пак ще се “отдалечаваме” един от друг, за да видим, че може би няма полза от това….И пак ще си казваме: „И това ще мине”. С ясното съзнание, че я мине, я не.
Модерната Хамлетова дилема – да бъдеш или да не бъдеш… с маска. Поздрави!