Гласът на ученика: Срам ме е от кавгите за 3 март!

Исак Стоянов, ученик в 11. клас

Срам ме е, че част от българите открито не искат 3 март да ни е национален празник. Срам ме е, че се караме за смисъла на тази дата в нашата история. Вие, които я отричате, също би трябвало да се срамувате.

„О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…“, ни написа Паисий през далечната 1762 г. Може да си припомняме думите му пак и пак. И дано осъзнаем, че не празнуваме 3 март заради Русия и Путин, а защото с подписването на договора в Сан Стефано на 3 март 1878 г. България се появи отново на картата на света! Европа призна, че има такъв народ. Истината е, че на този ден ние празнуваме мечтата си за единна България. Само мечта,  защото после страната ни е прекроена от Великите сили.

Истината е, че трябва да сме признателни за всяка външна помощ за Освобождението ни, но това не означава, че дължим свободата си единствено на Руската империя. Дължим го на българите, паднали за свободата на България!  На хората, които са платили с живота си мечтата за родината ни – да я видят като чиста и свята република! Затова празнуваме 3 март, а не защото сме отчаяни русофили, както се опитват да ни убедят част от българите, които не искат да имаме такава национална мечта.

Нека им припомня защо Вазов създава “Епопея на забравените”. Той пише 12 оди, за да каже на българите ясно кои са неговите национални герои, за да пречупи клеветата, че българите сме получили даром свободата си, защото сме неспособни да си я извоюваме сами. И успява. Създава национална епопея на незабравените български герои.

И ето че сега българите отново губят памет за мечтата си, за свободата си, за героите си… През демократичната 2022 г. сме склонни да се върнем във времената на социализма, когато 3 март не се честваше, защото бил празник на българския шовинизъм. От какъв зор трябва да променяме решенията на Великото народно събрание от 1991г., уважеми възрастни?

На 3 март се качваме на връх Шипка , за да почетем нашите герои, които се биха „живи и мъртви“ за свободата България:

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.

Ето че ми стана мъчно за тези, които с лека ръка забравят младите момчета и мъжете на България, които платиха с цената на живота си честта да имаме един връх, на който можем да се поклоним пред българския свободен дух.

Да, Русия започна военна инвазия срещу Украйна, но това означава ли, че ние трябва да си сменим националния празник? С какъв точно аргумент? Че така ще накажем Путин? Нелепо е. И още по-нелепо става, като си припомним, че от няколко години насам непрекъснато се търсят аргументи, за да заличим тази дата. Ако го направим, няма да накажем Русия. Те и без това не признават българския принос в кирилицата. Но ще накажем себе си.

На 3 март си спомняме не за Руската империя и нейните интереси у нас, а за свободния си български дух. Затова нека се изправим на 3 март, когато пуснат химна, и да се почувстваме горди, че сме българи. Аз ще го направя, защото не ме е срам от свободата. Но ме е срам от тези, които се срамуват от тази свобода.