Гласът на ученика: Разчупете преподаването, включете ни в уроците!

Вероника Кръстева, Клуб по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“

Днес, докато седях в класната стая, и наблюдавах притока на моите съученици от дванайсети клас, които прииждат на няколко групи, мислено ги групирах. В първата са пушачите. Те си взимат „въздух“ в часа на класа. Втората група са тези, които се връщат от курсове по кормуване, а в третата са тези, които идват да бъдат изпитани, за да получат най- накрая по някоя друга оценкапо предметите, защото няма да могат да завършат срока. Общото между трите групи е, че нямат интерес към учебния процес. Обясненията могат да повече от три: умора в последната година от гимназиалното образование, концентрация върху предметите, по които ще се кандидатства, обикновена досада и прочие.

Като човек, който обича да учи и да ходи на училище, и който 12 години се е нагледал на какво ли не, имам някои идеи как да се задържи вниманието в горния гимназиален курс.

Днешната образователна система се стреми да осигури добри знания на учениците – правилното изразяване, рационалното мислене, писмена грамотност, познания в различни области. Звучи страхотно, но не е. Защото в повечето случаи няма нещо, което да привлече вниманието на учениците и да ги накара да са емоционално ангажирани с учебния процес. Тийнейджърите се разсейват изключително лесно и трябва нещо да им е интересно, за да задържат вниманието си върху него. Не е реалистично да се очаква 40 минути учениците да седят на едно място, да слушат само един глас, който  преподава, да преписват план от дъската, като тези действия се повтарят по половин ден, всеки учебен ден.  Ами, скучно е!.

Решението би могло новият урок по-често да протича под формата на дебат, което ще заостри вниманието на учениците и те ще получават знания. Освен това, когато говорят по различни теми, ще развият и умението правилно да се изразяват и да мислят рационално. В часовете по литература творбите могат да се играят под различни форми, за да могат учениците да разберат произведението и да вникнат в образите. И след това да анализират композицията, структурата и изразните средства.

Open Space обучение  

След като хуманитарните паралелки учат по четири модула – „Език общество“, „Езикови употреби“, „Критическо четене“ и „Диалогични прочити“, помагалата за които са написани на академичен стил, който е неразбираем за болшинството от учениците, е обяснимо да няма интерес към тях. Единици са желаещите да учат „Българска филология“, а другите тази материя не ги вълнува. Ако все пак е задължително всички да излизат полуфилолози, поне трябва да бъде намерен баланс между преподаването в университет и в гимназия. Open Space пространствата са страхотни места за обмяна на информация между учениците, групови проекти, създаване на приятелства. Когато видиш хора, които слушат тиха музика, пият топла напитка и учат, е много по-вероятно да очакваш от тях да дискутират поетическите стратегии, роящите се рефлексии, цивилизационната модалност, както и да правят анализ на комуникативната ситуация по модела на Якобсон. Open Space се прилага у нас, защо да не стане част от масовото българско училище?

Поддържането на клубове по интереси е изключително важно. Ако трябва да съм честна, смятам, че повечето знания, които съм натрупала, не са дошли от класната стая, а от дадения клуб, в който съм членувала. Това е добра възможност за развитие, понеже не се ограничава от  учебната програма и обединява ученици с еднакви интереси, които се учат един от друг.

Същите тези подходи биха могли да бъдат въведени и в онлайн среда. Възможността за всестранно развитие, чрез интерактивни методи, ще увеличи желанието за участие и ще промени учебния процес в посока, която ще ангажира вниманието на учениците. Не е честно в часовете по гражданско образование да се говори затова как да бъде променено обучението, така че да е интересно, а в действителност нищо да не се случва.

Станах свидетел на промени в системата, които обаче не решават проблеми, а ги задълбочават. Затова смятам, че не бива да се планират нереалистични резултати от учениците и от учителите, когато се „сервират“ куп нереалистични изисквания.

Също така смятам, че учениците и учителите трябва да бъдат чути за това как да протича образователния процес, защото те са преките участници в него. Те са потърпевшите от промените, които правят образованието скучна работа.