Микаела Михайлова, Клуб по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“
В малкото селце Горно Драгилище, разположено само на 10 километра от курорта Банско, се пазят традициите и вярванията на българите. Група ученици от 125 СУ „Боян Пенев“ отиваме на гости в къща „Дешка“, за да се запознаем на място с местния фолклор. Къщата е включена в туристическите маршрути на групите от гости, които искат да видят традициите в този край, и отзивите за нея са изцяло положителни.
На първия етаж ни чакат Дешка Кротева и нейните помощнички, облечени в народни носии, които ни показват как се приготвя ялова баница. Докато точим кори, баба Дешка ни разказва, че наименованието “ялова” идва от това, че в нея няма нищо друго освен корите и олио. Дъската, върху която работим, се нарича “крак”, защото в долната си част има две крачета, които да я застопорят и по този начин да улеснят работата. Нейната форма е кръгла, тъй като при точенето корите също придобиват подобна форма. Освен това дъската има и дръжка, на която се окачва на стената, след като баницата е готова.
От процеса на месене разбираме, че тестото трябва да разделим на три части или както баба Дешка ги нарича “три кулачета”, и започва месенето. След много усилия и точене, баничките са готови за печене, а ние преминаваме към втората част от това пътуване във времето, отиваме в стаята на занаятите, където се намират и народните носии от този край .Тук, имаме възможност да се насладим на невероятните костюми, да чуем каква е символиката на бродериите по тях, да ги облечем и да играем хора. Така с народни песни и танци денят неусетно напредва.
Как ще разбереш, че животът е хубав, ако няма малко лошо?
Идва време да се качим на втория етаж от дома на баба Дешка, където отново ни чака работа. Там ни посреща една от “лудите баби”, както самите те се наричат. Тя ни разказва за преденето като основен занаят на българските жени в миналото и ни учи на местния диалект. Вече знаем, че в този край думата “сполай” означава благодаря. Въвежда ни и в плетенето на специални гривни и т.нар. нишани за късмет, както и в историята, която стои зад тях.
“Ако в живота на човек няма и малко лошо как ще разбере, че му е хубаво? Важното е лошото да е по-малко и като дойде да можеш да го пребориш и пак да вървиш напред”. Тази мисъл на баба Мина цяло село я знае и повтаря, разказват жените. Мина била неграмотна, познавала писмено само буквата “о”, но била природно мъдра. Разказът продължава в посоката, че в миналото хората са имали нужда нещо да им дава сила и надежда. Затова българите изработват нишани – амулети. Езическите вярвания са вплтени в два вида нишана. Единият са добре познатите ни мартеници – символ на здраве и плодородие. Другият е нишанът за късмет – този, който ние сме си поставили за задача да изработим. В процеса на работа, а и от беседата става ясно, че тези гривни са първообраз на червените кончета, които много хора си връзват за късмет.
Изработването става чрез връзване на различни възли. Тук отново откриваме безброй символи, като числото три и знака на безкрайността. Докато всеки изработва своя амулет, отново ни съпровожда народна музика, пеят се песни, за да върви работата.
И така, яловата баница е изпечена, нишаните за късмет са вързани на ръцете ни и ние сме омагьосани от българските традиции и фолклор. Идва краят на нашето незабравимо посещение, а баба Дешка и лудите баби ни изпращат отново с топлина и усмивка, както ни и посрещнаха.
Be the first to comment