Мария Николова
В книгите има повече съкровища, отколкото в цялата плячка на пиратите на Острова на съкровищата. Тези думи на Уолт Дисни са ни добре познати и в същото време повечето хора не вярват в тях, макар че обществото е немислимо без словото и без историята, които то носи в себе си, защото до голяма степен езикът на даден народ е също и негова история.
Една от най-четените български писателки Виктория Бешлийска, автор на романите “Глина” и “Сърце”, разказа в СУ “Климент Охридски” пред студенти от специалността “Българска филология” как се създава един роман, обвързан с думите от нашето минало, като разкри огромното богатство, което книгите съхраняват и колко далеч от нашите представи се простира неговия смисъл.
Бешлийска отбеляза колко ценно е писането на ръка и каква връзка има то с развитието ни не само като хора, но и като личности. Обясни за връзката на думите със света, както и смисъла на поезията – да облича в думи сътворението.
Смисълът на глаголицата
Авторката разкри магията на словото нагледно, като свърза с чертички различни точки по определен начин, за да се получи дадена буква. Това не е прост метод за научаване на азбуката, а в него се съдържат символи и енергия от глаголицата. В глаголицата, от друга страна, присъстват три неизменни символа – кръст, кръг и триъгълник. Кръстът символизира четирите посоки на света и християнската религия. Кръгът е символ на вселената, а триъгълникът – на Светата Троица. Макар и повечето от нас да знаят това, никой не се замисля върху факта, че това познание е първоизточник на голяма част от света, в който живеем. Този символен модул следва реда на сътворението и той присъства в заобикалящия ни свят под всякакви форми. Например, елбетицата също представлява една прасхема, върху която е построен света.
И тук е моментът, когато свързването на точки започва да кореспондира с процеса на творческото писане. За да напише един роман, човек трябва първо да си припомни чертичките и точките, които е свързвал като малък. По същия начин трябва да свърже точките от реалния живот, които водят до написването на една вдъхновяваща история. Виктория Бешлийска го е приложила в романа “Глина4, в който разказва за силата на творческото вдъхновение.
Историята на “Глина”
Писателката каза пред аудиторията, че съвсем случайно отива в трънското село Бусинци по препоръка на приятели. Там посещава Музея на керамиката, чието въздействие върху нея е толкова силно, че я кара не само да разказва на близки и познати за мястото, но и да започне да конструира в съзнанието си един от главните герои в романа и майстор грънчар – Велико. Бешлийска прекарва дни и часове, гледайки и докосвайки се до процесът на изработване на глинените съдове, а за самото проучване, необходимо за написването на романа, споделя, че отнема около година.
Както първокласниците свързват точки, за да се научат да пишат, така и авторката свързва едно евангелие, един манастир и още много точки, които с малко фантазия се превръщат в един от най – въздействащите и четени български романи.
На въпрос, зададен от публиката: “Как да постъпя, когато не се сещам за подходяща дума в процеса на писане?”, Бешлийска отговори по следния начин: “Изчакай търпеливо. Остави написаното и дай спокойствие на ума и сърцето си, а думата сама ще дойде и ще те намери”.
Be the first to comment