България се стопи с още осемстотин хиляди. До 2050 г. ще сме 4,5 млн. души

20% от населението ни е от хора над 65 години

519 789 е българското население. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%). На 1000 жени се падат 927 мъже, показват данните на НСИ, обобщени след преброяването към 7 септември 2021г. Данните са от 18-то преброяване на населението и жилищния фонд у нас. НСИ прави преброяване на всеки десет години.

В периода между последните две преброявания, населението на страната намалява с 11,5% или с 844 781 души. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 – 2011 г. на 1.2 през периода 2011 – 2021 година.Фактори, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция. Така преброяванетопотвърждава данните на Световната банка, според които ние сме сред най-бързо изчезващата нация. Прогнозите сочат, че през 2050 г. ще сме 4,5 млн. души.

Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души). Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция.

Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в броя на населението на възраст 65 и повече навършени години.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Разликата се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на пониската средна продължителност на живота при тях. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. След тази възраст се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%.

Делът на най-младото население се увеличава от 13.2% през 2011 г. на 14.1% от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група 0 – 14 намалява от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5.9%.

Най-висок е делът на младото население в областите Сливен (18.7%), Бургас (15.3%) и Ямбол (15.0%), а най-нисък е в Смолян (11.0%), Видин (11.5%) и Габрово (11.7%).

Делът на населението в активна възраст (15 – 64) е най-висок в област София (столица) – 65.8% от населението на областта. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната.

Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0.2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.

Населените места в страната са 5 257, от които 257 градове и 5000 села. В градовете живеят 4 782 064 души (73,3%), а в селата – 1 737 725 души (26,7%).

С население над 100 000 души са шест града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, в които живеят 34,5% от населението в страната, или всеки трети. Най-малкият град е Мелник с население от 161, а най-голямото село е Лозен с население от 6 471 лица.

Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил – съответно 69, 64 и 11. Най-голям е броят на населените места с население от 1 до 199 души – 2 561.
Половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 691 хил. души, или 10.6% от населението на страната.

И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния (- 5.1%).

Населението в област София е 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 75 408, или 1.2% от населението на страната.

През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (- 20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%).

Остават големи и различията в броя на населението по общини. В 83 общини преброеното население е под 6 000 души и в тях живее 4.7% от населението на страната.

Осем общини са с население над 100 000 души, или 40.2% от населението на страната. Найголям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души – 62, и относителният дял на населението в тях е 13.7%.

“На първо място по смъртност сме, защото сме в демографска катастрофа. Ние сме в клинична демографска смърт. В България смъртността е 148 995 души, ражданията са 58 678. Естественият прираст в демографията се получава от ражданията между умиранията”, заяви директорът на Демографския институт към БАН акад. Петър Иванов пред “България сутрин”.

Според него причините да губим толкова хора са десетки и те трябва да бъдат намерени и анализирани. Също така уточни, че има програми, съдействащи за увеличаването на раждаемостта, като една от тях е да бъдат внесени мигранти.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.