Българите имат бърз достъп до медицински грижи, но ги притеснява цената

.

Според данните от Европейското здравно интервю (ЕЗИ) – от 2014 г. – насам България е подобрила своя времеви и логистичен и финансов достъп до медицинска помощ, като неудовлетворените потребности на пациентите от здравни грижи са намалели от 17,3% през 2014 до 15,9% през 2019 г. – значително под средните негативни нива от 25,5% за Европейския съюз. Това заяви Аркади Шарков, здравен икономист.

Той обясни, че данните от ЕЗИ също сочат, че неудовлетвореността от достъпа поради финансови причини намалява своето процентно изражение през 2019 г., но въпреки това задържа своето 10 място в негативната класация на ЕС с 14,5%. Настоящото проучване показва, че  за 55% от респондентите в България достъпът до общопрактикуващ лекар е в рамките на същия ден, 27% от тях отиват на същия или следващия ден при лекар-специалист, а при тези, които имат нужда от болнично лечение 53% споделят, че приемът е в рамките на деня;

Макроданните сочат, че в България, плащанията от джоба за здравеопазване, през 2019 г. представляват 39% от общите здравни разходи, в сравнение с 2015 г., когато са били 43%. Въпреки това са значително по-високи от средния % доплащане за Европейския съюз, който през 2019 г. е бил 15,5%. Настоящото проучване показва, че основното неудовлетворение от системата на 29% от респондентите в България е скъпото здравеопазване. Елемент на плащанията от джоба са лекарствата, които формират приблизително 78% от общия разход на домакинствата в здравеопазването.

България е на първо място в Европейския съюз по обезпеченост от болници на 1 милион човека население, като през 2020 г. това са приблизително 53 лечебни заведения за болнична помощ на 1 млн. души спрямо средните за ЕС стойности, които са приблизително 26. Настоящото проучване сочи, че 43% от респондентите в България, смятат, че болниците в страната са достатъчно, а 46%, че няма нужда от откриване на нови такива.

На база на направеното проучване, ЕКИП предлага следните средносрочни и дългосрочни икономически, социални, здравни мерки и цели:

Повишаване на цените на клиничните пътеки и индексирането им с темпът на инфлация. Остойностяване на лекарския труд с оглед прогнозирането и планирането на потенциалните бъдещи здравни разходи. Официализация на доплащанията в системата с цел подобряване на ценовата конкуренция в сектора и намаляване на общото ценово равнище. Повишаване на процента реимбурсация за най-масовите лекарствени продукти, заплащани частично от страна на НЗОК с цел намаляване на доплащанията от страна на пациентите.