Боряна Калейн: Упоритост, вяра и борбеност са трите думи, които ме определят

Микаела Михайлова, клуб по журналистика към 125 СУ “Боян Пенев”

На хората, които искат да тръгнат по мои стъпки, бих казала, че никой и нищо не трябва да ги спира, казва известната гимнастичка, която спечели европейската титла в Баку и олимпийската квота за игрите в Париж

-Боряна, наскоро завоювахте злато за страната ни на Европейското първенство в Баку (Азербайджан). Какво беше чувството, когато разбрахте, че печелите титлата?

– Щастлива съм от успеха, който постигнах. Имаше, разбира се, радост от това, че съм постигнала мечтата си, както и удовлетворение от добре свършената работа.

-Кога решихте да се занимавате с гимнастика и какво си спомняте от първото си състезание?

-Започнах да тренирам на шест години. Майка ми ме заведе в залата по художествена гимнастика на клуб „Левски-Триадица”.

-Кой ви запали по този спорт?

-Хареса ми от първия ден, в който влязох в залата. Залата беше много голяма, имаше големи състезателки, които бяха уникални в моите очи тогава. Правеха много сложни неща, а всичко изглеждаше толкова лесно.

-Много млади хора Ви се възхищават и ви определят като изключителна личност. Ако трябва да изберете три думи, с които Вие да се определите, кои са те?

-Радвам се, че мога да бъда добър пример за младите хора! Ако трябва да избера три думи ще са тези : упоритост, вяра, борбеност.

-Кой е най-важния урок, който сте научили от състезателната Ви –дейност досега?

-Уроците са много и са всекидневни. Може би най-важния за мен е да не спирам да вярвам в себе си.

-Как успявахте да съчетавате тренировките с подготовката по различните предмети в училище?

– Доста трудно, тъй като обикновено тренирам по цял ден, но се намира начин, когато има желание.

Имате ли хоби и кое е то?

– Обичам да чета книги и да рисувам.

Планирате ли да останете в художествена гимнастика като треньор след време?

– На този етап не знам със сигурност. Фокусирала съм се изцяло над кариерата си на спортист и когато тя приключи ще реша как да продължа.

-Какво бихте казали на всички момичета, които искат да тръгнат по вашите стъпки?

– Бих им казала, че няма да им е никак лесно, ще има много трудности, с които да се справят, но ако наистина го искат, не бива никой и нищо да ги спира. Те сами трябва да решат как да напишат своята история.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.