Арбанаси: Преди Коледа в  храм “ Рождество Христово “

Емили Иванова и Яна Кацарова, клуб по журналистика към 125 СУ „Боян Пенев“

В навечерието на Коледа, когато православният свят чества раждането на Исус Христос, храм „Рождество Христово“ в село Арбанаси е едно от тези богати на история места у нас   за посещение преди празника, които ще ни свържат с корените на вярата.  На стенописите в храма, рисувани през 16. и 17. век може да видите почти всички библейски сюжети. Не е случайно, че тази късносредновековна църква, която е паметник на културата , е известна като  „Малката Сикстинска капела”.

Тематична широта и енциклопедичност

Според запознати в храма има повече от три хиляди стенописа от Стария и Новия завет, които са рисувани на етапи в продължение на близо век. Стенописният ансамбъл няма равен в земите ни тематична широта и енциклопедичност. Изображенията не са свързани само с религия , а и с астрономия , психология , природознание. Забележителен похват е, че ангелът на  нощта е облян в светлина , а ангелът на деня в червено.

Ктиторите на самата църква са  били арбанасчани , а самите зографи са анонимни . Твърди се , че са българи , гърци и италианци.  Арбанасчани се шегували , че кокетките на Арбанаси представяли в тази „галерия“ своите нови облекла.

Колелото на живота и изтритите очи на светците

Забележителност в храма, който е реставриран през 20. век,  е изображението на  “Колелото на живота “, което е и най-старото у нас. Основната  му идея е, че когато човек прави добро , се възкачва на най – високото място , но когато не прави толкова добри неща, се озовава в тъмните места. Въздействащото изображения напомнят на посетителите, че могат да постигнат вечност, ако вършат добри дела.  

В храма има мъжко и женско отделение, като стенописите в женското отделение  са от началото на 17. век. Тази част от храма  се е използвала  от вярващите, които са изчаквали да преминат Светото кръщение. Прави впечатление, че очите и лицата на светиците сякаш са изтрити. Обяснението, което дават екскурзоводите е, че когато седим пред един стенопис и се местим имаме усещането , че той ни следи, затова турците са изпитвали страх. Когато българите започнали да изчегъртват   стенописите , материалът който падал, е бил  смесван с билки и растения и се смятало, че в това има нещо лековито .

 “ Тази църква е като отворена книга, гледаш стенописите и четеш историята на църквата “, твърдят експертите.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.