Апостоле!

Пламен Александров

Понякога, мисля си, ще дойде Апостола,

нали и Исус се е върнал,

само не сядай на масата с гостите,

моля те много, Апостоле!

Защото, мисля си, опазил ме Бог,

кой от наведените над общото блюдо

види ли те, че идваш си ти,

ще те погледне като онзи Юда.

Затуй, Апостоле, се страхувам

дори за портретите твои

с какви очи те поглеждат,

с чужди, или със свои!

Понякога идваш в дните ми.

Нямам твой портрет на стената,

а някои те ползват като винетка

да газят направо в душите ни.

Понякога, Апостоле,

сам ще провидиш,

че за много от тях си лепенка

за настанили се инвалиди.