Аз съм българче

От Пламен Александров

Аз съм българче свободно,

трайкам си свободно и живея,

всичко българско и родно

губя, крадна и пилея!

Аз съм българче и – прас,

в дни велики, славно време,

свил съм се в земя прекрасна

сам сред юрнатото племе.

Аз съм българче, и кича

морето, планини зелени,

навсякъде с боклуци тичам

и първа радост е за мене!

Аз съм българче, у-а-у!

Шапка на кривака!

Де, бре! У, бре! Ау,Ау…

Затънал съм и с двата крака!

Но, аз съм българче, о кей?

Обичам сливова и сянка,

славей сладко да ми пей

в следобедната дрямка!

Аз съм българче и силна

майка мене е родила

и трупам си  блага обилни

от моята родина мила.

Аз съм българче от тия,

които сядат под лозница

като Марко чорбаджия,

в Куршевал или пък Ница!

Аз съм българче, но някак,

не смея силно да го кажа

в своята родина мила

със свобода наказан!

Аз съм българче свободно!

Дядо Вазов, чу ли?

Че, в сърце ме нещо бодна,

съвестта ме брули…

Аз съм българче, и само

моята Родина, мила,

в днешния раздор и драма

ще е мойта свята сила!