Аз съм актриса и животът е моето хоби

Днес се навършват 20 години от смъртта на една от най-харизматичните актриси на българското кино – Невена Коканова. Тя изигра роли, които са достойни за добро европейско кино – Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда от “Отклонение” и Невена от “Спомен за близначката”. Остави още над 50 незабравими филмови роли и си отиде от този свят на 3 юни 2000 г., когато бе само на 61 години.

Още с първата си роля Коканова стъпи на червения килим на кинофестивала в Кан. Ирина в “Тютюн” показа нейните възможности и покори сърцата не само на българските зрители.

Тази роля отреди на Невена Коканова място на първата дама на българското кино. И това признание дойде не само от ролите. Приживе актрисата бе не само ценена, но искрено обичана от публиката и остана в сърцата на няколко поколения българи. Да, Невена Коканова бе звезда. И първа дама на българското кино. Ето и няколко цитата от нея:

  • Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.
  • Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.
  • Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!
  • Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот.
  • Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!
  • Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.
    Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.
  • Аз съм артистка, животът е моето хоби.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.