Защо заплатите у нас не са справедливи

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Горещниците в преговорите между работодатели и синдикати за повишаване на минималните осигурителни прагове и доходите започват в края на юли. Двете страни влизат в преговорите с предварително обявени методики за връзките между производителността на труда и работните заплати.

Синдикатите настояват през 2018 г. минималните осигурителни прагове да бъдат увеличени, минималната работна заплата да скочи с 60 лв. – на 510 – 520 лв., а средната заплата за страната да се увеличи със 120 лв. – до 1120 лв.

Исканията на КНСБ за по-високи възнаграждения са както към бюджета, така и към частния сектор. В списъка им за преговори са подобряване на условията за труд, както и задължителни колективни трудови договори, което трябва да бъде законодателно гарантирано от държавата. Икономическият анализ, на който стъпва КНСБ, е изработен от неговия Институт за социални и синдикални изследвания и според него у нас практически няма никаква връзка между производителността на труда и размера на средна заплата.

Работодателите са на противоположно мнение. Според техните анализи, базирани на данните на Евростат, у нас е налице устойчива тенденция заплатите да растат с по-високи темпове от производителността на труда. Затова те смятат, че не може да има рязък растеж на заплатите навсъкъде. Отчитат и друг фактор – липсата на работна ръка, което ги принуждава да вдигат заплатите, въпреки икономическата логика.

Синдикални сметки

„Ръстът на производителността на труда у нас за периода 2001 – 2014 г. е по-нисък от този в Румъния, Литва и Естония, но чувствително изпреварва този в страни като Гърция, Испания и Италия. Ефектът от това върху конкурентоспособността на България е ясно видим както по линия на далеч по-доброто представяне на икономиката ни (в сравнение с гръцката, испанската и италианската) през последните години, така и по линия на състоянието на пазара на труда. Определено може да се твърди, че има установена несиметрична връзка между производителността на труда и заплащането“ коментира пред „Икономист“ макроикономистът Любослав Костов. Според него на всеки 1 лв. произведена допълнително брутна добавена стойност на един зает, средната работна заплата в България нараства с 0,26 лв. „За сравнение в Западна Европа това преразпределение на труда и капитала е 50:50“, уточни президентът на КНСБ Пламен Димитров. „Изводът е, че темпът на изменение на работните заплати зависи от други фактори, които го движат нагоре, но не и от производителността. Това само по себе си е скандално в контекста на твърдението на редица работодатели, че всеки получава това, което си е изработил“, добави Костов.

Резултатът от това несправедливо, според КНСБ, преразпределение, ще е ескалиране на напрежението заради ниските доходи, което през есента може да прерасне в протест, ако не се намери приемливо решение. А това е напълно възможно, защото фирмите у нас за миналата година са спечелили около 20 милиарда лева, а след данъчно облагане са им останали около 15 милиарда. „Ако от тази сума се вземат само 20 процента за заплати на хората, това означава увеличение със 100 – 150 лева на всяка заплата в частния сектор“, обясни идеята си за вдигане на доходите Димитров.

Справка в данните на Националната агенция по приходите за миналата година показват, че през 2016 г. всички работещи над 300 хил. фирми у нас са отчели данъчна печалба от над 20,2 млрд. лв. Като цяло приходите на фирмите са нараснали с 1,5% и стигат 332,7 млрд. лв. Най-високите печалби са в производството на машини, оборудване и храни, както и в Ай Ти сектора. По-малки са в секторите горива, метали и строителство.

Средната заплата в частния сектор е 954 лева, но има големи различия в заплащането по региони в страната. Най-високи средни заплати получават софиянци – 1302 лв., следвани от жителите на Стара Загора – 940 лв., Варна – 923 лв., София област – 893 лева.

КНСБ иска и законодателни промени за колективното трудово договаряне, което гарантира повишаване на доходите с 12 – 15 на сто. „Икономическата реалност, силно дефицитният пазар на труда подсказват и ни водят в посока по-високи искания“, обоснова се президентът на КНСБ.

Работодателските изчисления

Най-сериозните противници на рязкото повишаване на доходите са компаниите, обединени в Асоциацията на индустриалния капитал (АИК). Те влизат радикално настроени в преговорите. „Тази политика по доходите е грешна. Тя отглежда търтеи и готованци“, обяви Васил Велев, председател на АИК. Според него няма нужда от драстични мерки на пазара на труда и исканията на синдикатите са „глупости“. „КНСБ казват, че печалбите на фирмите са 15,5 млрд. лв. след облагане, но не казват, че 99% от тази печалби са в големите компании. Нали е ясно, че големите фирми няма да дадат на по-малките, за да платят административното увеличение на осигурителни прагове, на минимални заплати и средни такива“, коментира пред „Икономист“ Велев. „Ние и без това вдигаме доходите, защото липсват кадри. За миналата година възнагражденията в частния сектор са увеличили средно с 10%“, каза Велев. Той добави, че работодателите и тази година няма да подпишат споразумение за вдигане на минималните осигурителни прагове, защото са против административната принуда да вдигат минимална работна заплата, която не отчита различията в отделните сектори.

„Няма проблем с преразпределението на брутния вътрешен продукт. Ние произвеждаме 15% от средния европеец на час, а получаваме 21% от средния европеец. Това са данните на Евростат и те категорично показват, че възнагражденията в България изпреварват производителността на труда“, заяви Васил Велев. Според него исканията на синдикатите обобщено изглеждат така: искаме да работим по-малко и да получаваме повече. Той им препоръчва все пак да се заемат с нещо разумно – да насочат енергията си към квалификация на кадрите и към постигане на по-голяма производителност на труда.

От АИК настояват още за отпадане на добавките за прослужено време, както стана в държавната администрация още при финансовия министър Симеон Дянков. Работодателите смятат, че същото правило трябва да се прилага и при бизнеса, за да няма дискриминация спрямо служители с по-малък опит, но извършващи една и съща дейност с онези, които имат по-дълъг стаж. Според асоциацията, ако се премахне тази добавка, ще се освободят средства да бъдат наемани безработни лица.

2,5 пъти по-висока производителност за 15 г.

„Производителността на труда се мери като БВП на човек от населението”, коментира различните методики Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Базирайки се данни на НСИ, той изчислява, че за 15-те години от 2000 до 2015 г. производителността на труда е нараснала 2,5 пъти. Същевременно за този период средната заплатите се е увеличила 2,9 пъти, като има години, като 2015-а например, в които тя е растяла по-бързо от производителността. Според икономиста една от причините е, че сме догонваща икономика и трябва да настигаме по доходи европейските страни. Друга причина за това изпреварване може да се дължи на изсветляване на сивата икономика и се декларират доходи, които така и така се дават.

„Не може да се тропне по масата от страна на държавата и на синдикатите и да се каже на работодателите, че минималните осигурителни прагове трябва да се увеличат, както и средната работна заплата. Това води до напрежение сред компаниите и съответно до замразяване на наемането на нови работници или до освобождаване на хора, което не е здравословно нито за пазара на труда, нито за икономиката“, убеден е Стайков. Според него държавата трябва да изработи политика за пазара на труда, така че работодателите да са наясно какво да очакват в следващите години, за да могат да си планират бюджетите. „В момента правителството тропа по масата и вдига минималната заплата с 60 лв., без да направи оценка как това ще повлияе на различните компании. Единствените им изчисления са колко ще струва това на бюджета”, несъгласен е Стайков. Той призова кабинета, освен голите си обещания, да изпълни и на практика препоръката на Еврокомисията за въвеждане на консултативен механизъм между правителството, работодатели и синдикати. Тогава например ще се знае какво ще се прави, когато, както през 2013 г., производителността на труда спада – вдигат ли се пак доходите, или се намаляват. Въпросът е да има предвидимост за бизнеса. И

kare

1,4 млрд. лв. искания към бюджета

Почти 1,4 млрд. лв. ще иска КНСБ от държавния бюджет за следващата година. От тази сума почти 920 млн. лв. са за заплати. Още 472 млн. лв. са капиталовите разходи и допълнителните плащания от хазната. През миналата година синдикатът искаше 1,25 млрд., от които получи близо 700 млн. лв.

Прогнозите на кабинета са, че в края на мандата БВП трябва да нарасне с 30 млрд. лв, което по сметките на синдакатите означава нарастване с поне 3 млрд. лв. на година. Дори и без планираните мерки за повишаване на събираемостта на приходите, исканите от КНСБ средства може да бъдат дадени,

смятат синдикалните експерти.

Аргументи в тази посока дава и ниското бреме на държавния дълг спрямо БВП, както и липсата на дефицит в сметките на финансовото министерство. Между 100 и 250 лв. месечно увеличение на заплатите искат отделните федерации към КНСБ, които представляват 300 000 работещи българи.

Във висшето образование ще се борят за 150 лв. увеличение, в държавното управление ще се настоява за 25 на сто увеличение на заплащането или близо 150 лв. на човек, в МВР се иска възнагражденията на огнеборците да нараснат с 200 – 250 лв.

В здравеопазването КНСБ ще се бори за скок на заплатите в детските градини и ясли с поне 120 лв., а в Спешна помощ – за ръст от 10 на сто. 20% увеличение искат и работещите в земеделието. КНСБ предлага още да се въведе минимална работна заплата от 700 лв. за висшисти, които работят по специалността си. Конфедерацията ще настоява и минималната заплата да стане 800 лв. до края на 2022 г. Искането по отношение на средната заплата е за същия период тя да стигне до 1700 лв. Според Пламен Димитров този ръст е абсолютно постижим при ръст на икономиката от 4 – 5%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *