Защо ще тъгуваме за този ВСС

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

иглика горановаЩе тъгуваме за този Висш съдебен съвет, защото независимо от политическите зависимости в него, есемесите към премиера и вендетите, които си организираха неговите членове, поне се чуваха реформаторски мнения. В новия ВСС, който ще бъде избран през септември, е възможно дори и това да го няма.

Повод за песимистичните прогнози са програмите на политическите сили, които влязоха в парламента. В нито една от тях не е приоритет продължаването на правосъдната реформа, която да дава реални и незабавни резултати в борбата с корупцията по висшите етажи във властта. Никоя от петте партийни формации в 44-тия парламент не си поставя за цел и не е заинтересувана от независим Висш съдебен съвет.

Парламентарната квота във ВСС е 11 души. След като е ясно, че съдебните кадровици ще са политически зависими, можем да се надяваме този път кандидатите за парламента да са завършили редовно висшето си образование в рейтингов университет, да са положили изпити и да не са съпруги, съпрузи или роднини на депутати или министри от управляващата коалиция. Бихме се радвали и да са мотивирани да правят реформи, а не да са в предпенсионна възраст и престоят им във ВСС да е венецът на тяхната кариера, след която излизат в добре платен заслужен отдих – без да се връщат в системата, която трябва да променят, и без реално да ги интересува какво става с нея.

Не по-малко притеснително е положението и с избора на другите 11 членове на ВСС, които се излъчват от съдиите, прокурорите и следователите. До момента следователите са излъчили една-единствена кандидатура, прокурорите са се отчели с 13 предложения, а номинациите за съдиите продължават да текат до 11 април. Предупрежденията са, че общите събрания на отделните колегии са под контрола на административните ръководители и не е много ясно дали един такъв избор може да мине за самоуправление. Подложен на медиен и друг натиск, Съюзът на съдиите се отказа да номинира кандидати. Ако сценарият с контролиран избор се случи, нищо чудно да наблюдаваме ВСС, който да взема решенията с единодушие, а единственият с различно мнение да е Лозан Панов, докато го свалят от длъжност или сам се откаже да е опозиционер.

Подобен песимистичен поглед не е безпочвен. Заинтересованите институции у нас вече показаха, че независимо от факта, че сме поставени с Румъния в един пакет, опитът на Букурещ в борбата с корупцията, който предизвиква одобрението на ЕК, нас не ни интересува особено. Спецпрокуратурата, прокуратурата и голяма част от ВСС бойкотираха лекцията на главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния Лаура Кьовеши, която дойде у нас да сподели опита си. Поканата ѝ бе отправена от шефа на ВКС Лозан Панов, а през цялото време, докато тя обясняваше как функционира дирекцията и колко хиляди министри, висши държавни служители и магистрати са осъдени за подкупи и колко пари са върнати в бюджета, евродепутатът Николай Бареков думкаше по вратата в знак на протест, че не е пуснат да задава въпроси. След лекцията на Кьовеши ВСС организира другарски съд срещу Лозан Панов (в негово отсъствие) по писмо на Бареков, който смята, че „мутрите на Панов“, т.е. съдебната охрана, недопустимо са го спрели. Писмото бе прието за сведение, а шефът на ВКС получи предупреждение, че може да му се образува дисциплинарка. Така мина още един епизод от работата на този Висш съдебен съвет.

Трябва да се признае на правителството на съдебната власт, че постоянните скандали в него, провокирани от две групи – на реформаторски настроените съдии и на бранителите на статуквото, бяха полезни. Те показваха пред обществото механизма, по който се вземат решенията в правосъдната система, и доведоха до безпрецедентни протести на съдии. Вярно, без голяма полза освен тази, че от тези скандали се пораждаха нови. Като този в Софийския градски съд, който си позволи да протестира срещу бездействието на ВСС по отношение на проблемите с натовареността и бе наказан по най-невероятния начин. След оставката на Методи Лалов за временен шеф бе избран не посочената от съдиите Албена Ботева, а Стефан Милев, чийто стаж в СГС е точно шест месеца.

Най-интересният въпрос в тази история е как политическите сили, които обявиха правосъдието за своя кауза и които се изпокараха и затова не влязоха в парламента, ще защитят реформата? Според тях възможността е натиск и протести. Въпросът е, че при избора на нов ВСС няма кой да ги отрази. Защото политика се прави вътре в парламента, а не отвън.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *