Защо е трудно да си будител

Автор: Николай Слатински, фейсбук

Получавам много поздравления, отговарям им и все се опитвам да кажа, че университетски преподавател (или учител) все още не означава Будител и аз себе си изобщо не се смятам за такъв. Да влизаш в аудитория (или в клас) е все повече длъжност. Да си Будител е мисия.
Разбира се, отделни университетски преподаватели (или учители) могат да се издигнат до висотата на Будители. Но, честно да ви кажа, това у нас днес е много трудно и ще става още по-трудно, изключително трудно и дори невъзможно трудно.
Във висшето образование, мога с горчивина да кажа, има ескалираща меркантилизация, на входа са парите на студентите, на изхода – дипломите, а вътре понякога, че дори прекалено често е като в черна кутия – никой не знае какво се случва и има ли изощбо учебен процес.
Мнозина от нас се измъчват, като гледат как държавата няма необходимост от завършилите кадърни студенти, как ги подритва и издевателства над тях да стават овчари или ако не им харесва, да се пръждосват от страната.
Мнозина от нас страдат направо физически, че произвеждат или безработни магистри или магистри, работещи всичко друго, но не по завършените специалности, а най-кадърните, че и даже най-готовите на риск просто заминават в чужбина.
За мен последната година бе особено тежка, най-тежката откакто съм университетски преподавател.
Защото се нагледах – мнозина колеги ми говорят за същите тенденции – как безогледно биват мачкани преподавателите, как биват докарвани до отчаяние с дисциплинарни репресии, как не се цени техният труд, как творчеството в лекциите и книгите им по принуда се подменя с абсурдни количествени критерии, как ги притискат до стената администратори с наполеоновски комплекси, как да работиш над себе си, да четеш и да правиш наука, да се развиваш и надграждаш започва да се превръща в глупава и безнадеждна стратегия – пълна минавка, непозволим лукс, разнебитена илюзия!
Ако така продължава:
– с неглижирането на качеството на труда на преподавателите,
– с превръщането на работата им в манифактурно печалбарство, тарикатски копи-пейст и откровено плагиатство (сиреч преспокойно заимстване на чужди идеи и дори лекции);
– с унижаването им от случайни адмитистратори с манталитет на провинциални дучета;
– с травмирането им, че обучават излишни за българската държава знаещи и можещи млади хора…
То скоро ще дойде времето, когато не просто няма да смятаме даже отделни университетски преподаватели за Будители, но ще стане нелепо дори по формален признак да наричаме университетските преподаватели будители, защото те няма да имат нищо общо с това понятие и с това призвание.
Най-страшното е, че като че ли това е желаното крайно състояние и крайна цел на всичко, което системно и систематично се прави във висшето ни образование – да се изкорени окончателно и безвъзвратно будителството в него…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *