Защо е необходим Национален съвет по икономическа сигурност

Днес много политици твърдят, че след приемането на Република България в НАТО и ЕС, страната ни няма национална цел, която да обедини обществото. Вярвам, че това не е така. Основната и неизменна национална цел е суверенитета на държавата и сигурността на нацията в и извън територията на страната. Това общо понятие има пряко отношение към демографската криза, политическата нестабилност, образователната, здравната, социалната и пенсионната недостатъчност, възможността за финансова криза и духовен, с което и държавен разпад, а всички те са следствие на икономически проблеми.
Изводът е, че икономическата сигурност на държавата е фундамент и възможност за реализиране на най-естествения национален интерес, а именно мощна държава с благоденстващ народа.

Съществуват задълбочени стратегии за икономическо развитие на страната, например: 1997 година бе представена Стратегия за духовно и икономическо развитие; 2007 г. Стратегия за ускорено икономическо развитие; 2014 г. Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България. И въпреки бележитите си автори и достойнства те не се реализират. Три са причините – липса на политическа воля, липса на практически опериращи икономически субекти в научните екипи, и липса на орган, който да анализира, разписва, планира, провежда, контролира изпълнението им.
Предположението е, че Национален съвет за икономическа сигурност (НСИС) би преодолял тези липси, с което ще е ефективен орган в стратегическия икономически , а следователно и държавен просперитет.

Вчера, днес, утре в смисъла на един държавен субект може да се каже и така – История, Икономика и Дипломация, Иновации. Историята носи човешки, информационен, културен, териториален и морален ресурс. Сигурността изисква познаване и анализ на средата, средства за развитие на възможностите, предвидимост във взаимодействието, подсигуряване на бъдещо съществуване. Това практически означава и изисква икономическо планиране и развитие в сферата на изхранването и екологията, военната промишленост, високите и информационни технологии. Ще се събуждаме спокойни утре, само ако отчитайки, че като част от системата на скачени съдове от държави, съюзи, организации, имаме достатъчен икономически, а следователно и научен потенциал и то работещ съвместно, който да осигури адекватност в новия свят. Ключовата дума е прогрес, а той без съмнение е най-убедителната дипломация.

Целта на НСИС ще е прогрес и затова ще се изгради като постоянен надпартиен, държавен орган, в които участват с равни квоти учени, бизнесмени и политици. Подобен състав ще направи възможен анализа, планирането и контрола на изпълнението на приетите проекто-бюджети да са адекватни и съобразени с реалностите. Взаимното допълване и ограничения, които ще се появят между различните гледни точки ще допринесат системата на НСИС да е устойчива на корупция от гледна точка на основната цел – защита на националния, и в частност икономическия интерес на страната.
Основните функции на НСИС са анализ на текущата ситуация на икономиката и конкурентните предимства на България в локален и регионален аспект, създаване на стратегически многогодишен план за развитие на икономиката („План България“ подобен на план „Маршал“) с всички възможни форми на собственост – частни, държавни и публично частни, проактивно организиране на бизнес включване и финансова логистика за икономическите субекти за осъществяване на Плана, контрол на резултатите, поставяне на нови дългосрочни задачи.
НСИС ще обоснове научно, практически и политически и ще следва 5 направления на стопанството в страната, които ще бъдат основни и приоритетни, и това са:
– екологично селско стопанство;
–научно развойна дейност в областта на енергетиката и рециклиращата индустрия;
– военна индустрия;
– туризъм;
– високи и информационни технологии.

НСИС ще има мрежова база и ще се изгради на регионален и отраслов принцип, което цели възраждане на икономическата активност хоризонтално и вертикално както във фазата на анализ и планиране, така и в тази на изпълнения на програмите.
НСИС трябва да работи съвместно с министерството на икономиката, външните работи и службите за сигурност по редица въпроси, някои от които:
– отпушване на информационния канал между гражданите – учени, бизнесмени, общественици и законодателната и изпълнителна власт;
– включване в създаване на плана на целия научен български елит работещ в чужди университети;
– да се осигурят нужните външни подкрепи и съдействия за осъществяване на плана (например, НАТО да инвестира във военната промишленост в България съразмерно на инвестициите си в Турция; САЩ и ЕС да включат България в ОИСР – научно-техническия мозъчен тръст на света);
– да подпомогне създаването на икономическо и научно-техническо разузнаване, което да съдейства за прогреса на българската икономика.

По същество НСИС трябва да допринесе за предприемане (т.е. създаване, отстояване и реализиране) на стратегически поне 20 годишен план за икономическо възраждане, осъзнавайки факта, че:
– в основата на сигурността на една държава е нейното икономическо и научно-техническото развитие;
– това развитие не е момент, а процес, и той трябва да получи правилна посока в условия на осъществени вътрешни предателства и жестока външна конкуренция;
– мениджърите, научни работници и държавни кадри с бели коси не трябва да се гонят, а трябва да се питат, защото животът е приемственост и колело;
– е необходимо да се получава информация, да се анализира и да се планира днес за тази бюджетна година, за 5 години напред и за 50 още по-напред;
– планирането и реализирането може да бъде поверено единствено в ръцете на професионалисти, научни работници, прагматици и същевременно патриоти;
– държавната собственост е задължителен елемент за икономическа стабилност и ръст, заради което трябва да се създадат държавни и публично-частни и частни предприятия като част от един общ план;
– подходът към усвояване на еврофонодове и осъществяването на „План България“ не може да е информативен, а трябва да е проактивен, за да е ефективен;
– трябва да се осъществява бизнес включване, а не да се говори за включване на малцинства – понятие анахронично за глобална среда;
– всички потенциални пазари са от интерес за българския производител;
– държавата не може да взема самостоятелно решения за съдбата на страната, защото няма тази компетенция;
– връзката бизнес – образование трябва да е реална, а тя ще е такава, ако е планирана едновременно;
– запазването на важни знаци за българската идентичност като кирилицата са част от икономическия план и сигурност на България;
– всеки гражданин трябва да има самочувствие подплатено и с пари, и със самосъзнание за принадлежност към един народ.

НСИС ще работи като оперативен мозъчен тръст към Министър председателя. В последствие може да му се вменят функции на обобщаващ стратегически център, в които да се координират в своята съвместимост и въздействие всички други стратегии.

Идеята за НСИС в България идва след създване на Комитет за икономическа сигурност в САЩ от Рузвелт ( 1934) и преди оповестяване на Плана Юнкер 315 в Европа (2014). Последният по същество е идея за планиран инвестиционен бум. Този план изисква всяка европейска държава да предостави списък с инвестиционни проекти от частно, публично-частно или публично естество; предполага проактивност на нарочно създадени структури с цел стимулиране на икономическите субекти да мултиприцират 15 пъти 21 млрд. евро (в които вноската на ЕК е само 2 млрд. евро) гаранционен фонд до 315 млрд.евро инвестиции.
Затова създаването на НСИС сега ще е късно, но все пак в подходящ момент, а и ще даде нов политически тон – този на родолюбивия прагматизъм и европейското самоутвърждаване.
В България управляващите често подхождат тактически, на парче, без стратегическа умисъл или цялостен план. Често вземащите решения касаещи цялото население не са в състояние да направят точна преценка както на ситуацията, така и на въздействието ѝ върху хората сега и в бъдеще. Ние, тук, все още коментираме историческите процесите: 200 години византийско робство, 500 години турско робство, 45 години комунизъм и продължаващите 25 години преход, а те там – другите държави, отдавна изпълняват своите стратегии, в чиято основа задължително е заложено на силна икономика, създаване на най-модерни високи технологии, запазване на идентичността.
Ако България заложи на възраждане на икономиката, развитие на науката и възстановяване на духовността си, то много скоро ролята и на сервитьор на международната политика ще се забрави.
Националният съвет за икономическа сигурност трябва да бъде носител и движеща сила в тази насока, а преименуването на Летище София на Летище „Св. Иван Рилски“ например, ще е съобщение за всички пристигащи, че България е фактор, а не факт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.