Зареждаме ЕС с работници от трети страни

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

 

Депутатите от всички парламентарни групи измислиха как да решат проблема с недостига на квалифицирана работна ръка у нас. Народните представители се разбраха да дадат зелена светлина за облекчаване на режима и таксите за  издаване на Синя карта за ЕС за висшисти от трети страни. Експерти обаче очакват, че вместо за работа у нас интересът към Синята карта ще е заради възможността за труд в по-богатите европейски страни.

 

Облекченията са чрез промени в Закона за МВР, внесени в парламента от Министерския съвет, и трябва да бъдат гласувани на второ четене до края на ноември. Мотивите са, че така ще се запълни вакуумът от инженери – машинни, строителни и електротехници, от който се оплаква от години българският бизнес. Според социалния министър Бисер Петков основният недостиг на кадри е именно в тези сектори.

Причината за този дефицит е както нежеланието на българите да учат технически специалности, така и ниското заплащане. Средната заплата у нас е 10 – 20 хил. лв. годишно, докато в Германия например е 55 хиляди евро. Надеждите на вносителите на предложението са да бъдат привлечени работници от трети страни, в които заплащането е по-ниско от това в България, както например от Украйна, Молдова и Виетнам. „И в момента се търсят квалифицирани работници в Украйна, но няма много желаещи“, коментира пред „Икономист“ Атанаска Тодорова от КНСБ. Според експерти от облекченията ще се възползват граждани от Турция, защото много турски строителни фирми, които работят като подизпълнители на големи проекти, искат да си внасят специалисти оттам.

Възможностите

на Синята карта

Синята карта дава възможност на чужденци с висше образование от трети страни да работят у нас. Досега тя важеше за една година с опция за удължаване и се отнасяше до ИТ-специалистите. С промените в Закона за МВР, които ще бъдат гласувани на второ четене, Синя карта ще могат да получават всякаква категория висококвалифицирани специалисти, като тя ще е за четири години и дава достъп до пазара на труд в целия ЕС. Първите две години работникът трябва да се труди в България. Промените са направени под патронажа на вицепремиера Валери Симеонов. Той обясни, че по текста са работили 4 месеца експерти от социалното министерство, МВР, МВнР, Държавната агенция за българите в чужбина и НАП.

Дължимата такса за издаване на Синя карта ще падне от 400 лева на 100 лева. С допълнителните две такси към МВР общо става 275 лв. Въвежда се и ускорена процедура за Синя карта за тези граждани на трети страни, които през последните 5 години са пребивавали в страната с някаква форма на трудово разрешение за работа. Урежда се въпросът за преминаване от краткосрочна заетост от 90 дни към разрешение за издаване на 9-месечна работна виза, както и от регистрационен към разрешителен режим, без да е необходимо да се напуска страната. Срокът за получаване на Синя карта ще бъде общо 37 дни. Според закона членовете на семейството на чужденец, който е получил Синя карта на ЕС, имат право на разширени разрешения за пребиваване в България за период, равен на срока на пребиваване на притежателя на картата.

В първоначалния вариант на промените се предвиждаше да отпадне изцяло изискването за пазарен тест. Т.е. работодателите да не обявяват свободните позиции на българския пазар, а направо да назначават чужденци. След възраженията на синдикатите пазарният тест остава за местата, за които има и български кадри. Не мина и предложението фирмите да назначават чужденци до 30% от общо целия персонал, а не както е сега – до 10% без съгласието на социалните партньори. Има и предложение чужденци с туристическа виза да могат да бъдат наети на работа в земеделието и туризма у нас.  

 

Синдикатите: Пускате духа от бутилката

Според КНСБ ефектът от тези промени е, че не се решава генерално проблемът с недостига на кадри у нас, а се облекчава достъпът на работници от трети страни до Европейския пазар, защото Синята карта важи не само за България, а за целия ЕС. „Такава е посоката – българските работници гледат към Западна Европа, гражданите на Стария континент – към САЩ, а гражданите от трети страни с по-ниско заплащане – към страните от Източна Европа с опцията да отидат в Западна“, коментира пред „Икономист“ Камен Колев от БСК. Според него обаче при подписването на договорите има условия, които работниците трябва да спазват. Участници в работната група по промените в Закона за МВР казаха пред „Икономист“, че работодатели са искали Синята карта да важи само за България, което няма как да се случи.

Експерти напомнят, че от 2011 г. съществуват възможности граждани от трети държави да бъдат наети у нас, а през 2016 г. с промени в Закона за трудовата мобилност се решиха и въпросите със сезонната заетост в секторите земеделие и хотелиерство, с висококвалифицираната заетост и единното разрешение за пребиваване и работа. Благодарение на тези облекчения през 2016 г. са наети 875 работници от трети страни, а от началото на 2017 до сега те са 3898. От тях сезонните работници са 3256. Най-много са гражданите на Украйна – 2691, следвани от Молдова – 133, и Турция – 71. Броят на чуждите граждани, които са се възползвали от Синя карта от началото на годината до сега е 142, а от единно разрешение за пребиваване на работа – 317. Най-много решения за упражняване на трудова заетост са предоставени на граждани на Сърбия – инженерно-технически персонал, консултанти, спортисти, Украйна –  инженерно-технически персонал, артисти, спортисти, САЩ – преподаватели, спортисти, Турция – средно-технически персонал.

От КНСБ предупредиха, че честите и необмислени промени в нормативната уредба в областта на трудовата миграция и мобилност не подобряват ситуацията на пазара на труда. И

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *