Закони ще се приемат само след оценка на въздействие и обществено обсъждане

Измененията на кодекси, закони, правилници и наредби да се приемат след като има оценка за въздействието им.  А минималното обсъждане на проекта, който задължително се публикува на портала за обществени консултации, да продължава 30 дни. Това предвижда предложение на Министерския съвет за промени в Закона за нормативните актове, публикувано на  strategy.bg.  Датата на откриване на дискусията по  за този проект е 1 юли, а крайният срок – 21 юли т.г.  До този срок ще могат да се дават мнения по предложенията, включени в измененията.

Проектът предлага като правило проектите за нормативни актове да престояват поне 30 дни на интернет страницата на органа, който ги е написал. През това време заинтересованите ще могат да изпращат предложения и становища. Действащият срок от 14 дни ще се прилага само по изключение – „в особени случаи и при изрично посочване на причините“.

След като изтече срокът за обществено обсъждане – бил той 30 или 14 дни, съставителят на проекта ще е задължен да публикува на сайта си справка за всички постъпили предложения, заедно с обосновка за неприетите.  Така ще се осигури прозрачност и ще се изгради партньорство между гражданите  и администрацията.

„Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове има за цел да усъвършенства процеса по изготвяне, съгласуване и приемане на нормативните актове чрез въвеждането на института на оценката на въздействието (ОВ) като инструмент за подпомагане процеса на вземане на решения и за подобряване качеството, прозрачността, обосноваността и устойчивостта на политиките“, пишат вносителите.

Оценката на въздействието представлява аналитичен подход за изследване на възможните икономически, социални, екологични и други последици, на разходите, ползите и рисковете от различни варианти на действие за разрешаване на съществуващи проблеми. ОВ гарантира, че процесът на вземане на решения и приемане на законодателство се базира на доказателства и данни.

Този инструмент е познат във всички държави-членки на ЕС, като най-напреднали в тази област са Великобритания, Холандия, Дания и други, а на ниво Европейски съюз е признат като ключов за гарантиране на прозрачността и качеството на политиките на ЕС повече 10 години.

За въвеждането на оценката на въздействието в нормотворческия процес беше създадена концепция, която през месец април 2015 г. беше одобрена от Съвета за административната реформа.

Със законопроекта се предлага и онлайн обществените консултации да се провеждат едновременно на интернет страницата на съответната институция и на Портала за обществени консултации.

 

Промените са обобщени в следните направления:

–       Въвеждане института на оценката на въздействието

–       Планиране на оценките на въздействието

–       Обхват на оценки на въздействието

–       Обществени консултации

–       Преглед за съответствие на законодателството с поетите от България ангажименти за защита правата на човека

Предложените промени в Закона за нормативните актове са в изпълнение на заложените цели в следните стратегически документи:

–       Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.;

–       Стратегия за развитие на държавната администрация 2014 – 2020 г.;

–       Национална програма за развитие: България 2020;

–       Национална програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията „Европа 2020“;

–       Втори план за действие на Република България по инициативата “Партньорство за открито управление”;

–       Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

http://www.strategy.bg/PublicConsultations

 

Предложения могат да бъдат изпращани и на адрес на ел. поща: is.ivanov@government.bg.

5 Коментара по статията “Закони ще се приемат само след оценка на въздействие и обществено обсъждане

  • 13.07.2015 at 21:41
    Permalink

    Съществени възможности за подобряване на текста има по отношение на методите за провеждане на консултациите. Центърът за оценка на законодателството ги е описал прекрасно: пасивни (публикуване в интернет и проучване на общественото мнение) и актевни (преки интервюта, фокус групи, публични дебати, отворени дни и т.н.). Видно е че публикуването в интернет е възможно най-статичния метод, а в проекта се залага на него.

    Reply
  • 13.07.2015 at 21:37
    Permalink

    В предходния коментар засегнах справката до средствата за масово осведомяване. Нищо не се разбира от тях. „Днес – МС при е –. Решението / постановлението се приема на основание чл…. във връзка с … Проектът е в пряко съответствие със стратегията за устойчивото развитие н генномодифицираните организми и т.н. Затова бихме искали да се намери решение и на проблема за качеството, разбираемостта и обема на информацията, представяна на медиите. Досега не сме чули да има обучение например как се пише съобщение до СМИ.
    На следващо място авторите си представят процеса на консултации статично: публикува се проект, всички четат и пишат и администрацията ги обобщава като експертите преценяват кое да отразят, тоест кое съвпада с техните представи, и кое не. Ако на портала няма нито един коментар, но има десетки и стотици публикации какво ще напишете в справката? Че няма коментари ли? Тук, ако нашата администрация действително иска да направи крачка напред към промяната, тя трябва да се научи да действа проактивно. Съществуват софтуерни продукти, които позволяват за съвсем кратко време да се прави пълен модеин мониторинг по дадена тема или ключова дума. Защо администрациите и специално хората, които ще правят оценката и разработват проектите не се снабдят с този софтуер и не включат мненията в таблицата?

    Reply
  • 13.07.2015 at 21:29
    Permalink

    Няколко коментара по законопроекта от нас като представители на медиите:
    1. Подкрепяме идеята за въвеждане на оценката на въздействието и предложените текстове.
    2. В работната група (похвално е че на портала е публикуван съставът й)включва само представители на администрацията и няколко представители на уважавани от нас неправителствени организации. Според нас това е фундаментално погрешно. Разпоредбите на проекта залагат върху публикуването на проектите в интернет като основен метод за обществени консултации.Поради липсата на представители на медиите в работната група авторите на законопроекта не са си постарали да си представят какво става после. Публикуваме проекта в еди – втори сайт и какво очакваме? По някакъв магически начин някакви граждани и някакъв бизнес, т.н. заинтересовани страни, разбират и моментално се втурват да изразяват мнение по въпросите, които ги вълнуват. Какъв е този магически начин? Някой колега, разполагащ с две страници място и 20 минути трябва да напише текст. Прочита вашият законопроект и какво изважда от него? Например:
    „Закон забранява на депутатите да внасят законопроекти“ с подзаглавие: Цачева ще може да спира неудобни законопроекти, оправдавайки се с липсата на добра оценка на въздействието“.
    Какво ще стане с този толкова хубав законопроект? Същото като с промените в Наказателния кодекс, промените в Конституцията и т.н.
    Връщам се към ролята на медиите в процеса на консултации. Считаме че процедурата не трябва да се изчерпва с публикуването на текста, а с ясно разписана процедура на взаимодействие между съставителите и медиите. Колко е неработещо това взаимодействие можем да видим от сега съществуващата практика. Сега даден министър готви проект, комплектова го с набор документи, сред които и справка до медиите и го праща до министрите. Отделно от това публикува в интернет проекта на закон и доклада, но без съобщението до медиите. Представяте ли си? Съобщението до медиите се праща само до министрите, като че ли ги интересува, а не се праща до медиите или им се дава в деня на заседанието на правителството.

    Reply
  • 09.07.2015 at 10:38
    Permalink

    Във връзка с формализма на оценките на въздействието, с което чиновниците винаги са способни да убият всяка добра идея предлагам да се направи оценка на въздействието на задължението за публикуване на Портала за консултиране на общинските проекти. Принципно подкрепям идеята, но бих искала да видя оценки и разчети. Например: 265 общински съвети ежегодно приемат 2000 изменения. Публикуването на 2000 проекта на Портала на министерството колко струва:
    1. обсъжда се темата – 10 минути
    2. служител от общината публикува проектите – средно половин час
    3. служител на портала следи, отговаря на въпроси, решава възникнали проблеми – 10 минути
    2000 проекта по един час средно по 10 лева на час прави 20 000 лева.
    После същото за да се качи справката за постъпилите предложения и т.н.
    След това какво става ако общината няма сайт? Знайно е от докладите на МС, че десетина общини нямат сайт?
    Така че предлагам това да се допълни в оценката на въздействието и се уреди въпроса ако няма сайт.

    Reply
  • 09.07.2015 at 10:29
    Permalink

    Вероятно за администрацията най-важно е да напише някакви текстове и да отчете, че сме „усъвършенствали процеса по изготвяне, съгласуване и
    приемане на нормативните актове чрез въвеждането на института на оценката на
    въздействието (ОВ) като инструмент за подпомагане процеса на вземане на решения и
    за подобряване качеството“ и т.н.
    По-важното обаче е как да се предпазим от формализма при изготвянето на оценките. Защото след като въведем изискването администрацията ще започне да прави такива, но формални.
    Имам въпрос по чл.20, ал.6:
    (6) Администрацията на Министерския съвет разглежда изготвените предварителни оценки на въздействието на проекти на нормативни актове.
    Какво от това, че ги разглежда? Това е напълно излишен текст. Смисъла на разглеждането какъв е – има ли право да върне оценка за доработване и прецизиране или не?

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *