За високомерния космополитизъм и абитуриентите в носии

Автор: Огнян Минчев, фейсбук

За Ивайло Дичев и за други пишещи в DW множество прояви на афинитет към фолклорни или народни български традиции не са нищо друго освен проява на провинциализъм, тесногръдие и простотия. Нека припомним само оскърбеното удивление, че на Богоявление може да се скача за кръста в студената вода, Сега темата е леката аристократична погнуса от масовизираната практика за носене на национални носии. Не мисля, че Дичев и DW са някакво изключение от целокупната практика на ляво-либералния – „постмодерен“ подход към света. Този светоглед е изключително ласкав и отворен към практикуването на всякакви разновидности и дори подобия на традиция и култура от всяко кътче на света, с единственото условие това да не е собствената традиция и собствената култура. Мултикултурността е богатство – независимо дали манифестира кръвожаден племенен танц, екзотична кухня от Борнео или изискан субкултурен култ в баровските региони на Първия свят. Но традиционната култура на заварените местни deplorables – българска за българските либерали, американска – за американските либерали може да бъде признак само за тъпотия и ограниченост. Никой не оспорва правото на Ивайло, на Сашо или на когото и да било другиго да изповядват тази – по мое скромно мнение уязвима – версия на високомерен космополитизъм. Но ако те биха желали освен либерали, да останат и поне донякъде демократи, ще се наложи да си дадат сметка, че освен техните ценности има и други ценности, които имат право на съществуване. Според тях може да е просташко да се яде тиква или да се носят потури, но тези хора, които го практикуват имат същите права да изразяват ценностните си предпочитания, каквито имат и haute couture либералите. Абитуриентките, които харесват българските шевици като орнаменти на своите празнични рокли имат същото право да ги избират, каквото имат и чалга простакесите, отишли с голи задници на абитуриентския си бал, или момичетата, избрали по-строги класически европейски стилове на облекло. Ако Ивайло и DW признаят това право на другите – независимо от това какво си мислят за практикуването на ценности каквитo не приемат – ще трябва да си спомнят, че просвещенските лидери в ранната епоха на модерния свят създадоха либералната демокрация като система за мирно съвместно съществуване на хора с рзлични ценности и интереси в едно общество. Тази особеност на демократичната система май често се забравя от съвременната елитарна църква на latter days liberals…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *