ВСС – нито ретрограден, нито реформаторски

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Новият Висш съдебен съвет (ВСС) определено не е като стария, който бе разделен и раздиран от кавги. Но още си няма и собствена физиономия. Не изглежда нито подчертано ретроградно, нито подчертано реформаторски. Не пламти от визионерство, но и не робува особено на уютното буквоядство. С две думи, поне не е по-лош от стария. Това е първоначалното впечатление от няколкото решения на съвета досега.

От години в магистратските среди зрее недоволство от техни колеги, които през целия си професионален живот са шефове. Съдийската колегия на ВСС реши, че административните ръководители имат право да са такива само два мандата в цялата си професионална кариера. Звучи добре, но не решава окончателно проблема с „вечните началници“. Защото в конституцията не пише дали правото на повторно избиране на административните ръководители важи за един съдебен орган, или за цялата професионална кариера. Предишният ВСС например изтълкува тази празнота като възможност един началник, който е бил такъв последователно два мандата в един орган, да може да бъде назначаван за началник в друг орган на съдебната власт. Така стана възможно Ванухи Аракелян, която изкара два мандата като шеф на Окръжния съд във Варна, да оглави и Апелативния съд. 29 години стаж като началник има и Цветанчо Трифонов, който първо бе ръководил съда в Кнежа, а после се прехвърли и в съда в Козлодуй. Подобни дразнещи примери можеше и да бъдат избегнати, ако председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, който има право да сезира Конституционния съд (КС), беше поискал тълкуване на нормите, което той не направи в своя 7-годишен мандат.

С реформаторския си подход новият ВСС всъщност може да усложни казуса. Ако например административният ръководител на съда в Ардино Сунай Юсеин Осман, който поиска да стане ръководител на съда в Златоград, атакува решението на ВСС пред ВАС, напълно вероятно е то да падне. Тогава ВСС или ще чака правосъдният министър Цецка Цачева да предложи законова промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ), която да разсее неяснотата в конституцията; или пък ще чака ВАС да се обърне към КС за тълкуване на текста от основния закон, което е по-чистата позиция.

Изборът на нов председател на ВАС показа нов тип мислене в съвета, различен от стария. След като президентът върна кандидатурата на Георги Чолаков за препотвърждаване от новия състав на органа, той получи завидните 20 гласа.

Кадровиците се съобразиха с мнозинството от съдиите във ВАС, които подкрепят Чолаков и така дадоха заявка, че уважават съдийското самоуправление. Иначе ЗСВ дава право на ВСС сам да реши, когато президентът връща указ за назначаване на председател на върховен съд или главен прокурор, дали процедурата да започне отново, или не.

Новият кадрови орган трябва да се произнесе и по предложението на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да смени заместника си Красимир Влахов. Не е трудно да се предположи, че кадровиците най-вероятно ще бъдат против, ако следват обещанието си да се съобразяват с мнението на съдиите, които пък подкрепиха Влахов, а не Панов. Желанието на Панов да се отърве от заместницика си със сигурност ще му отнеме част от ореола на реформатор в съдебната система и на ръководител, който се съобразява с мнението на гилдията. Независимо, че има право да избира заместниците си.

След по-малко от месец от работата на този ВСС е трудно да се каже дали кадровиците могат да бъдат разделени на визионери и буквояди, на реформатори и крепители на статуквото, на професионална и политическа квота, защото гласуванията до момента са шарени. Факт е, че за разлика от предишния ВСС в този не се обиждат пред очите на журналистите, които наблюдават на екран дебатите и си записват по-цветистите изречения на „добрите“ и „лошите“. Новото издание на съдебния „Биг Брадър“ определено е по-скучно и членовете на съвета горят от желание поне частично „да му дръпнат шалтера“, за да не им се налага да играят роли за пред публика.

Настоящият ВСС обаче ще раздаде и другите две главни роли в съдебната власт – ще избира председателя на Върховния касационен съд и главния прокурор. Това ще покаже най-ясно дали съдебните кадровици са носители на промяна в системата, заставайки зад юристи с висока компетентност, морал и изявена независимост, или отново ще крепят статуквото и ще изпълняват политически поръчки. А междувременно, поне за да оправдаят огромните си заплати, от тях се очакват работещи решения и по наболелите проблеми с неравномерната натовареност на съдилищата, с безпристрастността на конкурсите, с проверките и наказанията за лоши практики на магистрати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *