Всеки пети българин живее под границата на бедността

Всеки пети българин живее под прага на бедността, сочат данните на НСИ за 2016 година.  За изминалата година линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер под прага на бедност са били 1 638 700 лица, или 22.9% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 5.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За изминалата година делът на работещите бедни нараства спрямо предходната година с 3.8% до 11.6%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище също оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68.8%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4%.
За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (54.6% за 2016 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 на сто по-висок в сравнение с безработните жени.
Оценките на бедността зависят и от типа на домакинството, като най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. в сравнение с 2015 г. се наблюдава при домакинствата с един родител със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.4%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (16.0%).

Що се отнася до етническата принадлежност на лицата, през 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група – 77.1%, а най-нисък – сред лицата от българската етническа група – 15.7%. Наблюдават се обаче съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност.
Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39,1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 29.0%, при 28.1% работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група.

От какво се ограничава нашенецът, когато парите не му достигат?

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на ел. уреди, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (54.1%).

Успоредно с това 2.8% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% – цветен телевизор, 9.0% – автоматична пералня, а 34.5% – потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% се ограничават при отоплението на жилището си.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 91.9%, за турската етническа група – 77.2%, и за българската етническа група – 50.2% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Данните на НСИ сочат още, че през 2016 г. 31.9% от децата на възраст 0 – 17 години у нас са изложени на риск от бедност, или с 6.5 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2016 г. всяко осмо от десет деца (77.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.4% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Данните на НСИ показват, че през 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно 194 и 204 лв., а най-високата – в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.4%, Пазарджик – 28.2%, и Варна – 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4%, Силистра – 14.9%, и Благоевград – 15.7%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *