Все отначало

Автор: Георги Парушев, писател

 

„Художествените лица като че ли се гнусят от простия живот наоколо, трудно ще видите например някой майстор на изящното слово да пише за ромското гето”

Из интервю с професор Ивайло Дичев, публикувано в сайт „Площад Славейков”

 

парушевКога някой ще почете усърдието на ромите да бъдат част от сериозната българска художествена литература? И защото за високо интелектуалните български персони ромските автори не се вписват в безкрайно талантливите, гениалните и натурални български творци? А може би си мислят: Как така ромски писател ще се мятка пред краката ни и ще хвърля „проблясъци в пространството” заедно с нас…. Та ние, българските автори, сме изучавали творческо писане. Зад нашите гениални творчески думи стоят могъщи световни сили от Берлин до Вашингтон.
Господата интелектуалци не се досещат, че тази надменност е балон. На ромските автори вече ни е писнало да ни гледат като невидими. Като „някакви си…” И не искат да знаят тези български интелектуалци например, че например аз не съм врачка. Нито знахар. Аз съм автор на диагнозата – ГУХОНЯМ ДАЛТОНИСТ. В стремежа си да им обясня моето страдание в никакъв случай не искам да си помислят, че се натрапвам. Обаче днес български писатели, които са обявени за гении, защо се държат като стерилни и даже социологът Андрей Райчев няма обяснение… В техните неолиберални вестници и сайтове е забранено публикуването на критични статии от роми, изрекли еретични мисли по адрес на техния Гуру- чичко им Сорос.
Сега има вероятност да ми препишат, че си правя самореклама. „Виждате ли аз съм първият ром написал роман…”. Но, честно, аз съм безкомпромисен срещу тези наглеци, обявили се за първата ромка завършила НАТФИЗ. Първата ромка, работеща в министерство на външните работи. Първият ром преписал приказки. Чрез тази днешна натрапенност „първи ром” уважаемите господа български професори, писатели и интелектуалци би трябвало да забележат. Всички медии, телевизии и сайтове съвместно с държавните институции на Република България умишлено загробват творческото ни минало. Няма ли сме история, памет и сме се пръкнали днес. Този гнусен стереотип до болка познат се преекспонира съзнателно и от интелектуалци от най-голям калибър в България. И вече е мода. Професорите и изследователите с констатациите си ни ги пробутват за творческа и научна мисъл.

Как така не са прегледали списание „Мисъл” на д-р Кръстев? Това е един интелектуален и достолепен български исторически факт. Високо образовани и ерудирани ромски автори са публикували там статиите си със своите философски и идеологически пристрастия.
Искам да попитам уважаемия културолог проф. Дичев тези от тях, които са се определили, че са либерално ориентирани и защитници на европейската и американската демокрация, без исторически факти ли приеха тези ценности? Един от недостатъците и на интелектуалците в моята държава България е зачеркването на историческата истина.
Издигнаха ромското гето за „значимо” и ниските критерии на обитателите му станаха същност на цялата ромска общност. И за „денонощна грижа” на държавниците. И понеже и на колегите на професор Дичев не им отърва ирониите и метафорите, които ги разобличават ни пробутват фалшивата си грижа. В квартал „Надежда” Сливен имало момиче, което било прието да учи за медицинска сестра. И от близо 100 години съществуване на този квартал тя била първата… Леле, какъв фундаментален напредък! И няма никакво значение, че през тези отминали петдесет години само в Сливен има над десет роми доктори и около 20 медицински сестри. Юристи, инженери, поети, режисьори, композитори, офицери, летци, свещеници, учители и виртуозни музиканти – колкото щеш, но видимо си личи, че не са важни даже и за констатациите. Всъщност според колегите на професор Дичев, ако български писател напише роман или документална книга за ромското гето това е сериозна литература. Високо художествена издадена с любезното съдействие от издателство „Сиела”. А който не е в сектата, пардон в групата на „Сиела” се държи на голяма дистанция и се вземат всички мерки да не се чуе и дума от него. Служат си със същата технология и манталитет, както някога БКП с писателите. А говорят, че са демократи и либерални пичове… И няма никакво значение дали са храниници на „Америка за България”.
В романа ми „Хамали на илюзии” героят ми умира като много талантлив, но непризнат от официозите и българското социалистическо общество за художник. В художествената литература има десетки подобни описани истории, но тук в България е без значение дали е диктатура или демокрация. С политика и институционална последователност ни преследват нас ромите винаги да започваме все отначало и никога да не останем в националната памет и на моята България. Ега ти интелектуалният елит, другарю Дичев!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *