Време за поезия: Силвия Недкова

Силвия Недкова е родена в Пловдив, градът на поезията и духовността. Работи като журналист и PR в София, за да уравновеси нещата.

Разпети Петък
Храмът днес пак е пълен със души разтревожени.
Носят в себе си хляба, търсят в църквата ножа.
Пронизително тихи ги посрещат иконите.
Бързо стапят се свещите. И угасват. А в клоните
пеят птици без вяра, без утеха и прошка.
Без представа за щастие, без добро. И без лошо.
Уж е ден за страдание. А отвън все е пролет.
Гърбовете си свеждаме, а жадуваме полет.
И смирено забравяме, че това е събуждане.
И боли всеки път. Болката ни е нужна.
Днес излизат от храма пак души разтревожени.
Днес е ден за разпятие. Ще възкръснем ли, Боже?

Заговезни

Всичко тленно, заченато в страх,
неизбежно живее пошло.
Първородният, общият грях
не изчезва след ничия прошка.
Както всички природни неща,
тъй и хората сме случайни.
Идол ни е злонравен Баща.
(И боговете ни са нетрайни)
Търпеливо и с праведен гняв
тъпчем тялото на Земята –
Всички ние – Едип многоглав –
с изнурена любов във краката ни.
И не можем да видим, втренчили
поглед в кривите си огледала –
че от първия дъх сме обречени.
Носим гордост, наместо крила.

Ноктюрно

Внезапно се ражда 

самотната жажда 

неясна…

Минават години,

изваяно сини,

и гаснат.

Отпивам и тихо,

със няколко стиха,

те моля – 

дори да го прося, 

сърцето ми босо

не пускай на воля…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.