Весела Огнева: След диагнозата трябва промяна на начина на живот

Весела Огнева е смела, млада жена, която живее с диагнозата Множествена склероза. Преминала е през много трудности и продължава да се бори за да събере нужните й средства за продължителното лечение в Индия. Сега й предстои трето пътуване до там, а аз я срещнах на представянето на първата й книга. „Муфаса стига“ е сборник с нейни произведения, вдъхновени от живота и пътуванията й.

Весела, твоята първа книга „Муфаса стига“ вече е факт, как дойде идеята за нея и как се стигна до реализирането й?

“Муфаса, стига!” е сборник с произведения, които съм писала в продължение на няколко години. Различни неща са ме вдъхновили при написването на разкази и стихове. Някои от нещата са интерпретации с играта на думи, тъй като това доста ме забавлява. При други силната емоция, породена от нещо, което се случва с мен добива нова форма и аз я доразвивам.
За реализирането на идеята много ми помогна Биляна Савова, която е основател на Движението „МС – Мога сам“. Книгата ще ми помогне да събера достатъчно средства, защото това става бавно, а заминаването ми не търпи отлагане.

Коя е твоята любима история в книгата?

Имам известна слабост към разказа “Ана-логия”, тъй като първоначалната идея се появи още, когато бях ученичка. Познаваме се отдавна, така да се каже. Разказът много пъти е бил недовършван или довършван по различни начини. Кой знае още колко пъти ще го пиша и пренаписвам, а може пък и това да е краят на заигравката с името Ана.

Какво те привлече към писането?

Не знам, то просто се случва! Пиша, защото обичам да пиша! Пиша статуси, пиша в тефтери, пиша на компютъра! Доставя ми голямо удоволствие!

Как повлияха на твоя живот пътуванията ти до Индия?

Обогатяващо е! Толкова е обогатяващо, че на моменти се чудя как да го опиша. Многостранно е! Започваш да се чувстваш добре, да правиш движения, които не си могъл да правиш с години. След това, подложен на трудностите на ежедневието губиш същите тези подобрения. Получаваш нови пристъпи. Дани се подхлъзва и си удря главата в плочките… После отново се изправя. Толкова много неща се случват, а голяма част от тях се случват само в главата ти и всички са свързани.

Промениха ли се твоите приятелства преди и след започването на болестта?

Приятелствата са това, което най-много ме радва в цялата тази МС-история. Диагностицирани хора са споделяли с мен, че приятели са им обърнали гръб след поставяне на диагнозата. Аз пък мога да кажа, че имам, освен старите приятелства, още безброй нови. Вдъхновяващи, зареждащи, подкрепящи! Всичко, което мога да кажа за моите приятели ми се струва малко и искам само да знаят, че много ги обичам и съм щастлива, че ги има.

Какви съвети можеш да дадеш на хората, които сега са диагностицирани?

Помня, когато мен ме диагностицираха. Лекарите казаха да продължа с живота си както досега, че нищо не е нужно да променям. Казаха, че в моя случай няма да се стигне до парализа. И аз бях спокойна! Взимах си лекарствата, които ми предписваха и така до деня, в който не можех да достигна дори автобусната спирка. Тогава разбрах, че вярата ми в съвременната медицина и успокоенията на лекарите е била погрешна.
Не искам да давам съвети на никого, но споделям мнението, че е най-добре човек да промени начина си на живот след поставянето на диагнозата. Бъдете сигурни, че това ще ви направи по-щастливи! Аз също се чувствам по-добре сега, защото полагам грижи за себе си. Има и още нещо, нещо което се крие някъде дълбоко в душичката. Не знам какво е точно, но както се казва “не става само с ядене“.

Прави ли държавата достатъчно за хората с МС?

За съжаление, държавата не прави нищо нито за мен, нито за трудно подвижните хора в България като цяло. Не е нормално, не е човешко, Дирекция “Социално подпомагане” във Враца да се намира на втория етаж, а до там да няма асансьор. Не е нормално да не можеш да си подадеш носа навън, защото нямаш никакви условия и улеснения за това. Кампанията “Ден на колела” на Движението „МС– Мога Сам“ показва нагледно с какви големи трудности се сблъскваме всеки ден. Надявам се скоро всички да видят и филма, който те подготвят по темата.

Какви са идеите ти за бъдещето? Да очакваме ли нова книга?

Гледам да внимавам с плановете си за бъдещето. Надявам се, че ще има много неща, които ще ме провокират да пиша, да рисувам, да творя. Най-много се надявам да мога да покажа снимки на Веси изправена. Кой знае.

Твоето пожелание към читателите на Komentator.bg
Пожелавам им най-вече здрав дух в здраво тяло и много усмивки!

Желаещите да помогнат в лечението на Веси Огнева могат да го направят на следната банкова сметка:
Банка ДСК
IBAN: BG15STSA93000010693585
Титуляр на сметката: Весела Енчева Огнева
Paypal: vesi_og@abv.bg.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.