Валери Жискар Д’Естен :Предлагам Европейския съюз да бъде заменен от „Европа“

Автор: Федерика Бианки от "Л'Еспресо"

Предлагам Европейския съюз да бъде заменен от „Европа“. Този проект ще включи 6-те страни основателки на съюза през 1957 г. Франция, Германия, Италия, Бенелюкс плюс Испания, Португалия и Австрия. Те ще унифицират своята икономика, но ще запазят националната си политика в сферата на образованието, здравеопазването и културата. Как се роди Европейският икономически съюз след Втората световна война По това време се стремяхме към две неща: възстановяването на мира и постепенното превръщане на Европа в световна държава, както в икономическо, така и в политическо отношение, издигането й до нивото на САЩ и СССР. И в двете измерения – икономическо и политическо. В своята прочута реч от 9 май 1950 г. Робер Шуман /френският външен министър, който предложи на 9 май идеята за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, от която след това израснаха Европейската икономическа общност превърнала се през 1992 г. в Европейски съюз/, заяви, че създаването на европейска федерация трябва да бъде организирано политически. По време на моя мандат като президент /1974-1981 г./ бях напълно убеден, че ние бързо ще осъществим мечтата за икономическа и политическа федерация Европа. На мен провървя, че начело на Германия беше моят колега Хелмут Шмид, с когото се разбирахме прекрасно. Нашите кариери стартираха почти паралелно с разлика от три дни през 1974, аз напуснах Елисейския дворец през 1981, а той канцлерството – 1982. Аз бях републиканец, той – социалдемократ. Това е още едно доказателство, че ние можем да си сътрудничим прекрасно, бидейки реалисти и като действаме разумно. Ние никога не бяхме идеологически антагонисти. Ние решихме, че Франция и Германия няма да излизат с противоречащи си изказвания. Преди Европейските съвети се срещахме често в Хамбург, където той имаше дом в скромен жилищен квартал. На чашка бира ние обсъждахме общите позиции, които след това предлагахме на всеобщо разглеждане. Ние имахме еднакви представи за Европа, състояща се от девет страни-членки, шестте страни-основателки плюс Великобритания, Дания и Ирландия. Сега сме 28: Европа престана да бъде управляема и никой не я управлява. Хелмут Шмит и Валери Жискар Д’Естен. / БГНЕС Защо днес гражданите не харесват Европа? До разпадането на Съветския съюз Европа беше доста еднородна и можеше да взима общи решения. Но през 1990 г. Европа се разцепи и от тогава вече съществуват двe Европи. Журналистите и общественото мнение до ден-днешен не са се научили да ги различават. Журналистите наричат Европа както еврозоната, т.е. Европа на страните-основателки, която намери своето отражение в Маастрихтското споразумение от 1992, така и Европа на 28-те страни, т.е. Европа на Голямата експанзия сред 2000 г. В нея влизат страните, съществуващи в комунистическия свят, т.е. бедни страни със значителни потребности. Преговорите с тях не бяха проведени коректно, тъй като не се подчертаваше, че Европа е и политически проект. Ние позволихме те да се задоволят само със стремежа към получаването на икономически предимства. Източноевропейските страни, ЕС и Русия Една от причините, поради които предложиха на източноевропейските страни да влязат бързо в ЕС, бе да бъдат извадени от руската сфера на влияние. Но това можеше да стане постепенно. Страните от Източна Европа се стремят към обединение с Европа, това са европейски страни, но ако на страните, които станаха първи членове на ЕС, им бяха необходими 30 години, за да стигнат до икономически съюз с политически претенции, то останалите държави по никакъв начин не можеха да направят това за две години. Те трябваше да останат независими най-малко 15 години, за да разработят собствени организации, да създадат нови представителни структури и синдикати, напълно да излязат от комунистическия режим преди да влязат в ЕС. Бързото разширяване на ЕС беше политическа грешка по това време. Ролята на Проди Романо Проди беше забележителен, много топъл човек, но се съгласи с разширяването на Европа, без да предприеме никакви реформи. Това беше историческа грешка, която е в основата на нашите беди. Гражданите от историческото европейско ядро се разтвориха в разнородната маса. Функционирането на системата беше разчетено за шест държави и фактически не претърпя промени с разширяването. Когато ние основавахме Европа, смятахме, че ще бъдем 9, но не повече. Ние разчитахме на испанците, португалците, гърците, вероятно на Австрия, която то това време беше в сложно положение, неуверено се колебаеше между Изтока и Запада. Тази Европа наистина беше жизнеспособна. Тя трябваше да има 10-11 комисари, 600 депутата. А ние имаме 28 комисари. Защо сгрешихме? Заради политическата слабост. САЩ и британците настояваха на прекалено бързо и безотговорно разширяване, те дълго време дори настояваха за членството на Турция в Евросъюза – напълно нереалистично предложение заради съществуващите проблеми с идентичността. Маргарет Тачър дори заяви, че разширяването на Европа ще приключи през 2000 г. Те искаха да отслабят Европа, тя да остане зона за свободна търговия, без да се превръща в икономическа и политическа сила. Така ние започнахме разширяването, за което сами не бяхме готови, без да е извършена дълбока реформа на държавните учреждения от нито едно правителство. САЩ и Великобритания искаха да отслабят Европа.

Ние получихме гигантски парламент, излишно количество комисари, цели 28, докато Жак Делор, последният достоен председател на Еврокомисията /от 1985 до 1995 г./, повтаряше, че техният брой не трябва да надхвърля 12. Договорът от Ница /2001 г./ беше най-лошият договор, който някога е подписван, защото предвиждаше голямо разширяване без никакви реформи. Еврото Страните, подписали Маастрихското споразумение, с което бе създадено еврото, казваха /и германците включително/, че но можем да имаме единна валута без обща икономическа политика. Вместо това, като се започне от 1997 г. ние действахме в много различни политически направления. Страни с тенденция към девалвация, например Франция и Италия, продължиха да харчат така, сякаш можеха да анулират разходите чрез девалвацията. Това беше голяма грешка и тя имаше сериозни негативни последици. Италианската икономика произвежда прекрасни стоки в малки и средни компании. Аз се обличам в Италия до ден-днешен. Но тя е свикнала на всеки десет години да девалвира валутата си, за да върне цените на международното ниво. С еврото тази възможност беше изчерпана. Италианците и французите трябваше да адаптират своята икономическа политика към новата реалност, а в действителност направиха точно обратното. Ние позволихме на Гърция, Италия, Испания, Португалия прекалено дълбоко да влязат в дългове. И ние успяхме да направим това, защото лихвите бяха аномално ниски. Днес САЩ вдигат лихвите, а ние ще бъдем принудени да следваме техния пример. В резултат на това страните с най-голям дълг ще трябва да плащат най-много. Защо бе въведена единната валута? По времето на моя 7-годишен мандат като президент Европа преживя големи валутни сътресения. Някои държави бяха принудени да осъществят девалвация, други – ревалвация. Ако не бяхме предприели никакви действия, общият пазар, съществуващ към този момент, щеше да се разпадне. През 80-те години, ние с Хелмут създадохме Комитет за разработването на валутния съюз. Достигнахме до извода, че е необходима единна валута, определяйки условията за нейното функциониране. От самото начало бе ясно, че за функционирането на еврото е необходима обща икономическа политика. По тази причина бяха приети строгите условия на Пакта за стабилност по отношение на дефицита и дълга, които бяха ратифицирани от всички. По-късно, обаче, пактът се прилагаше лошо, тъй като страните, свикнали с девалвациите, че при надеждна валута тях ни ги чакат никакви рискове и провеждаха експанзивна финансова политика. За съжаление, именно това се случи в Италия, велика страна-основателка, която се впусна в лесни харчения. Мъртва ли е Европа? В реалността съществуват две Европи: едната се състои от 28 страни, това е прекалено бюрократизирана зона за свободна търговия, и другата – еврозоната, стремяща се към икономическа интеграция на Европа, за да стане световна държава. Това са два различни проекта. Европа, състояща се от 28 страни, винаги е била технически проект на Големия пазар, на нея й предстои да премине през следващите европейски избори и да изтърпи гнева на населението. Тя е много уязвима и е в опасност. Другата Европа, еврозоната, точно обратното трябва да продължи проекта на голямата интеграция, започвайки с Маастрихт, последното правилно споразумение, стремейки се в перспектива към световно ниво, като през това време светът премина през дълбоки промени. Тя няма избор. Преди 20 години Франция, Германия и Италия бяха икономически държави от първия ешелон. Сега те падат все по-надолу в световните класации. Ние трябва да се обединим, за да станем отново световна икономическа сила, способна да издържи конкуренцията на Китай и САЩ. Ако не направим това, икономиката ще се развива в другите страни. Днес ние оглавяваме световния внос, но трябва да помним, че този внос се достига за сметка на националния трудов пазар. Решение за еврозоната Необходима ни е френско-германска инициатива, която трябва да се реализира от бъдещия френски президент в споразумение с Германия. Нито Франция, нито Германия не могат самостоятелно да водят европейския проект: първата е прекалено слаба, втората – прекалено силна. Моята идея за интеграция се нарича „Европа“, за да не я бъркаме д Европейския съюз. Това е споразумение между 6 държави, принадлежащи към основополагащото за ЕС ядро от 1957 г. /Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург/, а също така Испания, Португалия и Австрия. Членовете на „Европа“ ще унифицират своята икономическа система: бюджет, данъци и дългове. При това те ще запазят своята национална политика в сфери като културата, образованието, здравеопазването, правото. Смятам, че германците ще се съгласят с тези предложения, а на французите ще им се наложи да чакат резултатите от бъдещите президентски избори. Но аз съм оптимист: освен Националния фронт и крайно левите, всички останали кандидати издигат проевропейска програма. Моята идея за интеграция се нарича „Европа“.  Останалите страни от еврозоната ще продължат да водят своя политика. Не е нужно да се отказват от еврото, но те няма да участват в интеграцията. Какво да правим с Гърция Гърция има жизненоважно културно значение за Европа. Чета книгата за Хектор, която е написана на члена на френската Академия и специалист по Антична Гърция Жаклин дьо Ромийи: благодарение на нея разбираш колко много ние европейците се вдъхновяваме от историята на Средиземноморието от този период. В миналото съм бил в Равена, столица на Късната Римска империя, това е чудесен град. Не можем да говорим за Европа без Италия и Гърция. Но последната има огромни проблеми с дълговете, усложняващи се заради малките мащаби на нейната икономика. Средиземноморието е важно за Европа.В какви срокове може да се построи Европа? Трябва да започнем с въвеждането на ред в данък общ доход, труда и собствеността. Ще са необходими 10 години, но можем да започнем съвсем скоро. Само след това можем да обединим дълга. Днешното евро не работи, защото от една страна гърците, а от друга – италианците са влезли в дългове. С обединението на дълга този проблем повече няма да съществува. Третата стъпка ще бъде стартирането на механизма за финансова солидарност на най-слабите страни от еврозоната, ще я наречем „Европа две“, за такива като Гърция. Създаването на другата Европа започва с икономиката Необходимо е да се започне именно от икономиката, защото при отсъствието на обща икономика не трябва да има обща отбрана или приличащи си образователни програми. Обаче е ясно, че икономиката не се явява единствената цел на Европа. Необходимо е колкото е възможно по-скоро да се обединят отбраната и сигурността. Само че не бива твърде много да се диктува на общественото мнение. Гражданите могат да възприемат наведнъж едва по две-три неща. Според мен те могат да разберат, че европейските държави днес са твърде малки, за да се съпротивляват на конкуренцията от страна на Китай и САЩ: достатъчно е да им бъде обяснен този проблем и да се покаже, че през последните две години безработицата нарасна повече от два пъти. Само че даже и добрите политици не искат да разберат това. В дадения момент те не се концентрират върху обсъждането на големи рискове. Във всеки случай аз смятам, че европейските държави трябва да разработят два-три съвместни проекта. Когато бях президент, работехме в космическия сектор, развивайки, между впрочем, ракетата „Ариана“. Възможно е сега да сме длъжни да заложим на медицината или информатиката. „Европа“ последният шанс за Европа ли е? Европа в сегашния си вид, ако тя не приеме моите предложения, ще се сблъска с огромни проблеми. Решението трябва да се вземе възможно най-бързо. Моят спомен за ратификацията на Римския договор В парламента имаше сериозни дебати, на които аз, за първи път в политическия ми живот, взех думата. В резултат ратифицирахме споразумението с резултат от 3/5 „за“, 2/5 „против“, като вторите бяха или комунисти, или голисти. Правителството беше представено от Морис Фор, той беше вторият подписващ споразумението от името на Франция, талантлив човек. Той завърши речта си с цитат от „Магистър на Ордена на Сантяго“, френски спектакъл по пиесата на Анри де Монтарлан, което произведе голяма впечатление от страна на всички парламентаристи: „Ако се окажете на прага на нова ера, ще се осмелите ли да влезете?“. Това е стар въпрос. Но и на 60-я рожден ден на европейския проект той остава удивително актуален.

bgnes.com

One thought on “Валери Жискар Д’Естен :Предлагам Европейския съюз да бъде заменен от „Европа“

  • 10.04.2017 at 7:46
    Permalink

    Вие поръчвайте, ние ще плащаме. НЕма проблем…

    Reply

Вашият отговор на Коста Рика Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *