В Черно море става горещо

Основни точки в дневния ред на Мюнхенската конференция по сигурност, проведена тази година за 53-ти път, бяха избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, отделянето на Великобритания от ЕС, търсенето на мир в Сирия, търговските и военни събития в Азиатско-Тихоокеанския регион. На тази конференция продължи словесният дуел между Русия и страните от НАТО. Тезата „Студената война още не е приключила“ в изложението на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров на конференцията беше важна от гледна точка на световните баланси. През своята предизборна кампания Тръмп говореше за НАТО като за „остаряла организация“, и това би трябвало да обнадежди Русия. Това пише Салих Йълмаз от Анадолската агенция, цитирана от БГНЕС.

Само че вицепрезидентът Майк Пенс, взел участие в конференцията, от името на американската администрация даде силни сигнали за поддръжка на НАТО и отбеляза, че САЩ не признават окупацията на Крим от Русия. Неговите думи не оправдаха надеждите на Москва. На срещата на министрите на отбраната на НАТО, която се състоя горе-долу по същото време в Брюксел, беше прието важно решение, способно да повлияе на бъдещите отношения между НАТО и Русия. С приемането на предложение за засилване на военното присъствие на САЩ в Черно море в този регион ще има повече кораби на НАТО. Командното управление на тези кораби ще се осъществява от базата MARCOM, която се намира във Великобритания. За да не послужи решението като повод за увеличаване на напрежението в отношенията с Русия, Турция постави условието тя да бъде своевременно информирана за всякакво преместване на кораби. Предполага се, че тази практика ще започне в началото на май 2017 г. Приетият на срещата на министрите на отбраната на НАТО през октомври 2016 г. план по разгръщането на четири батальона в Естония, Латвия, Литва и Полша с цел укрепване на източната граница на алианса срещу Русия влезе в сила през февруари 2017 г. Когато администрацията на Путин изрази безпокойство по повод създаването от НАТО на военни бази в Прибалтийските страни след 2004 г., Москва всъщност предвиди днешния ден и предприе мерки в тази посока. Доктрината за сигурност на Путин От началото на новия век ЕС/САЩ се съсредоточиха върху новите политически конфигурации в Грузия, Украйна, Киргизстан. Русия гледа на тази стратегия като на политика за отслабването на Русия. Все пак тези три страни заемаха важно място в рамките на евразийския проект, който Русия се опитваше да създаде. Провеждането на политика в полза на НАТО и ЕС от тези страни би отслабило въздействието на евразийството. Пред Мюнхенската конференция по сигурност на 10 февруари 2007 г. Путин обрисува рамките на новата външна политика на Русия. Впоследствие неговото изявление беше наречено „мюнхенската доктрина“. Тя включваше следните тезиси: неприемане на еднополюсния свят; необходимост от противопоставяне на глобалната хегемония на САЩ и техните опити да налагат своите условия; използването на военна сила само в рамките на съответните решения на Съвета за сигурност на ООН. С мюнхенската доктрина Путин обяви, че Русия, страна с хилядолетна история, която винаги е водила независима външна политика, в никакъв случай няма да се подчини на заплахи, няма да се примири с опитите за обкръжаване и адекватно ще отговаря на тези предизвикателства. Мюнхенската реч на Путин също така намекна за първите признаци на проблемите, които в наши дни бяха инициирани от Русия. Но САЩ и ЕС не оцениха това изявление в качеството на заплаха от страна на Русия и не предприеха мерки в тази посока. В речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурност на 10 февруари 2007 г. бяха огласени основните направления на външната политика, която Русия води в наши дни. След това изявление Путин, преминавайки към активни действия, осъществи намеса първо в Грузия, а после и в Украйна, в Крим и в Сирия. При това след мюнхенската реч на 15 юли 2008 г. в Русия обявиха нова концепция за външна политика. С този документ и с признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия след грузинската криза Русия отговори на обявяването на независимостта на Косово от Сърбия на 17 февруари 2008 г. По такъв начин Русия в известен смисъл постави ултиматум на САЩ и страните от ЕС. Разширяването на НАТО и ответните ходове на Русия В периода след 2008 г. Русия се възползва от това, че президентът на САЩ Обама водеше пасивна политика по отношение на нея. Путин, оценявайки политиката на САЩ под ръководството на Обама като „инертност“ и „безпомощност“, започна да си осигурява поле за маневри. Намесата на Русия в Грузия през 2008 г. повлече след себе си определени нови стратегии както на Запад, така и в Русия. На 5 февруари 2010 г. руската страна прие нова военна доктрина. Като най-големи заплахи бяха определени сепаратистките движения в Северен Кавказ, а също така разширяването на НАТО на изток. В отговор на разширяването на НАТО Русия стана инициатор на създаването и укрепването на Евразийския икономически съюз, Организацията на Договора за колективна сигурност, Единното икономическо пространство и други подобни организации. Разширяването на НАТО на изток и приближаването на алианса към руските граници беше определено от руската военна доктрина като явна заплаха за сигурността. Путин, помнейки, че царска Русия и Съветският съюз формираха своите зони на влияние с придобиването на нови територии, пожела отново да доминира в близката чужбина. Русия няма да се откаже от Крим и Тартус В рамките на осъществяването на приоритетните задачи, обявени от Путин през 2007 г. в мюнхенската реч, Русия не се поколеба да присъедини Крим, който тя разглежда като основание за присъствие в Черно море. В бъдеще, намесвайки се в сирийската криза, Русия гарантира запазването на своята база в пристанище Тартус. Русия, която не иска да загуби своето геостратегическо превъзходство в Източна Европа, Черно море, Каспийско море и в Средна Азия разчита буквално „да избута“ противостоящите й сили. Осигуряването на достъп до пристанища в топлите морета е вечен идеал на руската геополитика. В същото време геополитическите опасения на Русия не бива да бъдат наречени несправедливи. Своето геополитическо и геостратегическо положение на международната сцена путинова Русия изгради чрез създаването на нов баланс на силите. Опитите за представянето на Русия като световна държава навсякъде разкриват инструменти и аргументи на руската стратегия.

Русия се опитва да предприеме мерки срещу проекта „Източно партньорство“, иницииран от САЩ и ЕС за страните от Източна Европа. В тази връзка, в частност, се разработва политика, насочена към съкращаване на политическото, икономическото, социалното и културно влияние на Полша, сателит на ЕС и САЩ, в Украйна и Беларус. Освен това в резултат на проекта „Източно партньорство“ пострада енергийната политика и сигурност на Русия. С помощта на проекта „Турски поток“ Русия всъщност се опитва да гарантира своята енергийна сигурност. В това време, както и по времето на СССР, единственият съюзник на Запада в Черно море беше Турция, член на НАТО. След това, след присъединяването към НАТО през 2004 г. на България и Румъния и през 2007 г. към ЕС, Черно море се оказа в зоната на влияние на Запада. Разширяването на НАТО с включването в алианса на такива страни като България и Румъния, имащи излаз на Черно море, предизвика безпокойство у Русия. До 2008 г., когато Русия беше слаба в икономическо и военно отношение, тя не реагираше на тази ситуация. А през 2008 г. на фона на грузинската криза тя отново активизира своята политика в Черно море. Стратегическите приоритети на Путин в Черно море С операциите в Сирия Русия пожела да възпрепятства опитите за сдържане и тормоз, които САЩ предприемаха срещу нея при политическите си маневри чрез Европа. При управлението на Обама това се удаваше на Русия. В обстановката, когато имиджът на САЩ в Близкия изток съществено увреден след войната в Ирак, Русия отново се самопредстави като „спасител, който се бори с тероризма“ в Сирия. Русия, действайки в рамките на новите перспективи в Близкия изток, се възползва от слабостта на иранския експанзионизъм и пренесе руско-иранското сътрудничество на такова ниво, при което държавите от региона бяха принудени да решават дилемата присъединяване/неприсъединяване. Всъщност тази политика направи за всяка страна в региона Русия такава държава, с която е необходимо задължително да се установяват отношения, но с избирането на Тръмп за президент балансите отново могат да се променят. В отговор на политиката на САЩ в Черно море Русия гледа на Украйна в контекста на геополитическата ос на евразийската шахматна дъска. Особено руската военноморска база в Крим се оценява като гарант на нейното присъствие в Черно море. Макар САЩ и ЕС да поискаха Турция да им служи като своеобразен щит против Русия, сближаването на Москва и Анкара напоследък пречи на това. Главната причина, поради която и Путин, и президентът Ердоган са подложени на такива нападки от страна на Запада, е стремежът за разрушаване на това сътрудничество. Но главната опасност, която стои на пътя на развитието на руско-турските отношения е в това, че дружбата между двете страни ограничава с инициативата Ердоган/Путин. Никой не може да предскаже какво очаква в бъдеще двете страни.
Украйна и Крим имат жизненоважно значение не само заради сигурността на Черно море, но и за доставките на руски природен газ. Една от основните причини за интересите на Русия към Черно море, извън всякакво съмнение, е, че през този регион минават маршрутите за транспорт на петролни и газови ресурси. За Русия сигурността на Черно море е едновременно и сигурност за Кавказ. Русия се опасява, че ако не й се удаде да защити Черно море, Западът ще направи така, че кризата ще се разпростре и в Кавказ. Русия също така е обезпокоена пора това, че САЩ, засилвайки военното си присъствие в Грузия, могат да използват този регион в условията на напрежение в отношенията с Иран. С намесата си в Грузия през 2008 г. Русия подкопа процеса, в рамките на който работата по разширяването на НАТО стремително продължаваше, и САЩ бяха заети с търсенето на военни бази в Румъния и България., излизащи на Черно море. Но нова вълна от напрежение може да бъде предизвикана от решенията, приети на срещата на върха на правителствените и държавни глави на страните от НАТО през 2016 г. и срещата на върха на министрите на отбраната, свързани с прехвърлянето на военни бази в страните от Прибалтика и засилването на военното присъствие в Черно море. Например Иран също смята, че след засилване на военната мощ на НАТО в Черно море тези бази биха могли да бъдат използвани при възможна операция срещу Иран. Наред с това, че във връзка с обещанията, които Тръмп даваше по време на предизборната кампания, се предвижда определено подобряване на отношенията на САЩ и НАТО с Русия, последните събития говорят за това, че предстоящият период може да повлече след себе си ново напрежение, и то преди всичко в Черно море.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *