Украйна си спомня за Гладомора

Гладомор, на украински (Голодомор, може да се срещне и Холодомор) е период в историята на СССР – 1932-1933, през който по различни източници, са загинали от глад средно 5 млн. души. Броят на жертвите е може би най-спорният въпрос за това време и те варират от 1,5 до 10 милиона. Този период от историята на Украйна почти не е известен у нас.

Според повечето украински изследователи този глад е предизвикан умишлено, а на 23.10.2008 г. Европарламентът приема резолюция, признаваща гладомора за геноцид.

Разбира се, има и не малко такива, които твърдят, че това събитие не е предизвикано, а просто случило се според много обстоятелства, като най-вече се позовават на това, че масовият глад в царска Русия е бил често срещано явление.

Масовият глад обхваща не само Украйна, а и много други райони, например най-сериозно Казахстан. Украйна обаче е понесла най-големия удар.

Подобен масов глад има и през периода 1920-21 година, като не бива да се забравя и този след войната – 1945.

Предисторията на Гладомор, навярно започва по време на НЕП (Новая экономическая политика), когато голяма част от украинските селяни се сдобиват със собствена земя и това доста повишава размера на обработените площи, и увеличава значително зърнодобива на плодородната Украйна, считана за житницата на Европа.

Положението на хората се стабилизира след дългата криза около Революцията.

Към края на 20-те години, на селяните е предложено доброволно да се включат в така наречните колхози – държавни стопанства, в които всеки влиза със своята земя и трудови съоръжения.

Едва около 3% от селското население приема това предложение.

Всеки предпочита да остане на частното си стопанство, защото добивът е бил доста по-добър, а данъците върху излишъка поносими.

По същото време започва и петилетката, която трябва да е началото на великата индустриализация на СССР.

Страната, която не разполага с никакви други средства за външна търговия освен земелската продукция, налага огромни квоти за доставка на зърно на Украйна, също така се започва и принудителното включване в колхозите.

Това води до недоволство у селяните, но тогава на помощ на съветската власт идва най-силното и оръжие – ГПУ (Государственное политическое управление).

След масови арести, изселвания в Сибир  и репресии те успяват да наложат влизането в колхозите. Вследствие на тези събития зърнодобивът на Украйна пада значително. Въпреки това износът не е намален.

За кратък период се разрешава на селяните отново да напуснат колхозите, но вече им е наложен непосилен данък и повечето отново се връщат.

Кризата през 1931 започва вече да назрява с резкия спад на износа.

В документа, подписан от Сталин в края на годината, той се съгласява с предложението да се намали квотата за колхозите, но за сметка на частните стопанства, при условие че от това държавата няма да загуби и един пуд зърно (1 пуд е около 16 кг). Но въпреки това, ако планът не бъде изпълнен 100%, ще бъдат взети „крути мерки“.

Навярно телеграмата е първият признак за подготвящото се “наказание” за Украйна.

Отказът на селяните да обработват земята и да предоставят необходимото количество зърно е квалифициран като бунт, срещу власта, целящ да ги остави без хляб.

„Крутите мерки“ започват през 1932, когато въпреки спада на прозводството квотата за доставка на зърно от Украйна е увеличена с 44%.

Навярно знаейки резултата, в Москва приемат строги закони относно присвояването на обществена собственост.

Появява се “законът за петте класа”, според който всеки укрил повече от пет житни класа се осъждал на десет години затвор.

Въпреки това обаче към края на годината Москва получава по-малко от 40% от поставената квота. В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана лично от Вячеслав Молотов, като нейната работа е да засили прибирането на житото.

Молотов и КГБ решават, че селяните укриват зърно, и затова е заповядано да се изземат всички видове земеделка продукция.

Със заповед е забранена доставката на храни за села, неизпълнили квотата си, изземат се парични средства и е забранена търговията.

Конфискуват се личните запаси от зърно на селяните, както и заделеното им за посев.

Забранява се напускането на селата, като за спомагането на тази заповед НКВД разполага блокади.

В резултат на всички тези действия цяла Украйна е отрязана и настъпва масов глад.

Най-бедстващи са хората в селата, макар градовете да не са по-добре.

Селяните започват да се хранят с каквото намерят, регистрирани са случаи, в които се хранели с кучета, полски мишки,  лалугери и таралежи.

За храна се използват и различни сурогати като картофени обелки, зърнени люспи, гнили дини.

В някои доклади се споменава за използването на коне за храна, например при пожар в конюшна изгорели 18 коня, тълпа от 100 души въпреки опитите на полицията да ги спре разграбила месото.

Пикът на глада настъпва през началото на 1933 г.

През януари средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно до новата реколта, т.е. до август всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно – 60 г дневно.

Започват самоубийства, както и убийства с цел грабеж.

Стига се до най-крайното средство в такива случаи – канибализъм.

В документи на съветската милиция и КГБ са запазени свидетелства за такива случаи (имената съзнателно са заличени):

В село Нестеровка на 16.03 убита шестгодишната дъщеря и изядена по предложение на ……… с цел да се покаже до какво води съветската власт (арестувани са).

В село Евгенеевка колхозницата ………….. убила своята 2-годишна дъщеря и месото по нейни думи изяла. В дома са намерени кости, които според медицинската експертиза са човешки, на дете 1-2 годишно (арестувана е).

В село Голодявка колхозници убили своето 3-годишно дете. Част от него е използвана за храна.

В село Таволожка жена убила своя 9-годишен син и го изяла.

В дома на 34-годишна вдовица бил намерен труп на около 6-годишно момиче, след разпита тя признала, че лично е убила 4 деца между 6 и 10 години за около 2 седмици. Децата тя примамвала в дома си чрез своята 8 годишна дъщеря.

В Красноярския район бил намерен труп на (просяк) починал от хипотермия. Властите положили трупа временно в хамбар, откъдето той бил откраднат. Местен селянин отрязал краката му и ги сварил. Костите са намерени в дома му.

При обиск в квартирата на починала жена бил открит трупът на 3-годишното й дете, който бил осолен. Части от трупа липсвали.

В село Куттер бедна колхозница убила 18-годишния си син и го изяла. В убийството и канибализма участвали и двете й дъщери на 14 и 16 години. Голямата дъщеря при самопризнанията си казала, че са направили това от глад.

В село ГУКК колхозница и децата й изяли трупа на починалия й съпруг. Оправдали се, че са го направили от глад.

Пикът на Гладомор е през февруари 1933, когато според някои източници умират по 25 000 души на ден.

До разпада на СССР Гладомор е пазен в тайна и по това време малцина са хората извън Украйна, които знаят какво се случва там, а съветската пропаганда отрича напълно глада.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.