Свръхчовешките възможности на шерпите

На езика на алпинистите „шерп“, изписано с малка буква, означава високопланински носач, като думата се използва и към всички, които влизат в ролята на помощен персонал при преходите на катерачите към най-високите точки на планетата.

Но освен професионално название, шерп е и етническа група. Когато европейците ги срещат за първи път през XIX век, местните им се представят като „шарпа“, което западняците интерпретират в „шерпа“. Това са най-старите и богати родове, живеещи в подножието на Еверест. Имат себе си за автентични представители на етноса и не желаят да се бъркат нито с хората от Тибет или Непал, нито пък с онези, които наскоро са асимилирани в техните селища. „Ние сме истинските шерпи“ – казват те.

Но не това е толкова важно. Въпросът всъщност е как хората от тибетското плато, включително и шерпите, живеят на няколко хиляди метра надморска височина вече стотици години с приспособимост към кислородния глад? И защо в сравнение с други изследвани групи като височинните народи кечуа и аймара, шерпите са по-устойчиви към болестни състояния и мозъчни увреждания, причинени от разредения въздух?

Отговорът се състои в генетичния код на този народ. Шерпите имат по-широки кръвоносни съдове и следователно по-бърза циркулация на кръвта. Дишат по-учестено, което увеличава притока на кислород. Той пък се абсорбира поради по-високите нива на хемоглобин, което е още една от доминантните генетични черти. Така разредената кръв на шерпите може да предотврати кръвосъсирването, което отнема живота на мнозина при височина 7-8 хиляди метра. Това позволява на етноса да се превърне в легенда сред онези, на които им предстои изкачване, стремейки се винаги в редиците си от носачи да имат поне дузина шерпи.

Въпреки популярността на шерпа Норгей, покорил Еверест през 1953 г. заедно с новозенландеца Хилъри, западното общество дължи много на тези хора – истинските герои, без които е немислима коя да е експедиция. Поне досега. Основана на безпрецедентно проучване и интервюта, книгата „Погребани в небесата“ за първи път разкрива тяхната удивителна история. Авторите Питър Зукерман и Аманда Падоан пресъздават събитията около месец август 2008 г., когато единайсет души губят живота си на К2 – най-опасния връх в света, а двама шерпи оцеляват.

Шерпът, който е изкачил Еверест 21 пъти е 48-годишният Ками Рита. Пред британския „Индипендънт“ той споделя, че планът му е да качи Еверест поне 25 пъти.

„Искам да поставя нов рекорд не само заради самия мен, но и заради семейството ми и всички шерпи и за страната си Непал“, казва той.

За него катеренето е семейна традиция. Баща му е сред първите професионални водачи, след като Непал отваря за чужденци планината през 1950 г.

Неговият брат изкачва Еверест 17 пъти. Повечето от неговите роднини са се качвали поне веднъж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.