ССБ и пет НПО с писмо да президента във връзка с избора на Лозан Панов

В открито писмо до президента Росен Плевнелиев Съюзът на съдиите в България и още 5 неправителствени организация изразяват тревога от начина, по който Висшият съдебен съвет избра Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд. От името на вносителите писмото е подписано председателя на ССБ Борислав Белазелков, като то изразява позициите на Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български Хелзинкски комитет и РискМонитор.

В позицията, която е качена на сайта на ССБ и бе разпространена до медиите, се посочва, че в правомощието на президента е осъществяването на преценката за законосъобразността и конституционосъобразността на проведената от Висшия съдебен съвет процедура за избор на председател на Върховния касационен съд и се изразява тревога от липсата на прозрачност при проведения избор, както и от липсата на ясни критерии, на които трябва да отговаря кандидатът за поста председател на ВКС.

„Позволяваме си да припомним практиката на Конституционния съд, тъй като предстои да съобразите особеностите на проведения тази седмица избор за председател на Върховния касационен съд. Именно чрез демократичната практика на конституционните Ви правомощия ще се утвърди съдържанието и границите на споделената Ви отговорност при назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Според нас най-съществените въпроси, които подлежат на оценка сега, са дали беше спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, дали беше осигурена равнопоставеността на кандидатите, след като процедурата беше спирана, а срокът за представяне на концепция удължаван, без да има такива възможности в обявените правила, дали са убедителни и прозрачни мотивите, които определят взетото решение”, се посочва в писмото.

„Проведеното гласуване с електронната система на Висшия съдебен съвет не осигурява тайната на вота. Съветът избра този начин за гласуване само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и се подчертава, че съществуват “опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете”. Посочва се също, че “самата система очевидно никога не е била подложена на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса” (Технически доклад: стр.4 и стр. 5). От друга страна, дискусията, проведена от Висшия съдебен съвет непосредствено преди гласуването, няма характер на мотиви към взетото крайно решение. Изложените от отделните членове на Висшия съдебен съвет съображения и фактите, които ги подкрепят, не съответстват на резултата от гласуването. Не оспорваме правото на Висшия съдебен съвет да извърши своя избор, но считаме, че дължи да стори това по убедителен начин. Факт е, че състезанието за длъжността на председател на Върховния касационен съд и конкуренцията на идеи нямат традиция в България. Недоумение обаче буди устойчивото несъгласие на мнозинството в колективния орган да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат”, се посочва още в писмото.

„Висшият съдебен съвет отказа да изготви и да обяви предварително качествата, които следва да притежава личността, заслужаваща доверието на кадровия орган. Вярваме, че това бе повече от наложително както за утвърждаване на образа на председателя на Върховния касационен съд, олицетворяващ преобладаващата част от съдийското съсловие в страната, така и за да послужи като основа за сравняване постиженията на конкуриращите се кандидати. При липсващ профил на необходимия кандидат и според практиката на Върховния административен съд тайният вот трябва да бъде основан на споделени в рамките на обсъждането тези, които логически обуславят взетото решение. От изявленията на членовете на Висшия съдебен съвет в процеса на изслушване не стана ясно кои са конкретните качества, мотивирали мнозинството да предпочете избрания кандидат. Считаме за особено тревожно, че напълно беше игнорирана съдийската подкрепа за единия кандидат, което е в рязко противоречие с основополагащите принципи, върху които се гради самоуправлението на независимата съдебна власт. Притеснително е също, че изборът приключи по прогнозирания в медиите начин, който не се основаваше на явното превъзходство на качествата на единия кандидат, а беше обвързан с политически интереси”, се казва в позицията на Съюза на съдиите в България.

„Считаме, че при тези предпоставки повече от наложителна е яснотата за критериите, при които бе направен изборът. Кадровият орган на съдебната власт трябва да легитимира избрания кандидат както в колектива на съответния съд, така и пред всички останали съдии и обществото, а това не беше направено. Отказът на Висшия съдебен съвет да очертае профил за длъжността, отреченият традиционен подход за гарантиране тайната на вота – чрез бюлетини, липсата на изтъкване на действителни преимущества на предпочетения кандидат, създадоха впечатление за непрозрачен избор. Всичко това поставя принципния проблем как да бъде гарантиран избор, основан изключително на съревнованието на идеи и на доказания в практиката потенциал на кандидатите”, се посочва в становището.

„Конституционната Ви функция в процеса на легитимирането на избрания за този пост изисква да повдигнете въпроса за убедителността на избора. Висшият съдебен съвет има политическа (излъчена от Народното събрание) и професионална (излъчена от органите на съдебната власт) квоти. За да бъде назначен председател на Върховния касационен съд, към тяхната воля е необходимо да се добави и волята на държавния глава, който черпи конституционните си правомощия от прекия избор на народа.
Утвърждаването на демократичните ценности на правовата държава налага правомощието на президента по чл. 129, ал. 2 от Конституцията да бъде установено по своя обхват и съдържание. Начинът да се постигне това според нас е като проведете публични консултации и вземете отношение по начина на действие на Висшия съдебен съвет, чието предложение предстои да приемете или отхвърлите” , се посочва още в писмото, изпратено до президента Росен Плевнелиев.

Свързани публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.