Слово Светлина за озарение: Библията

Автор: Из книгата "Слово светлина за озарение", издадена 1999г.

За да разбере четецът Словото Божие – Библията, той трябва да вярва, че има Бог, че има сила на действие чрез Дух Святи в изявление. За да я приеме като достоверен източник на озарение чрез изявление на Божия дух, на човека трябва да бъде ясно, че Бог е Дух и Истина (Йоан 24:4) и че е Сила-Мощ, движеща цялата Вселена, Всемир. Само така човекът може да дойде до познание на Словото Божие и разбиране на Битие в Петокнижието на Мойсея. Истина е, че само човек, осенен свише от Дух Святи, може да даде обяснение за великата творческа дейност на Земята и Устройствения план на самата планета Земя. Не приемем ли, че Бог е Дух и Истина и че човекът е сътворен от две естества – материя и дух, жизнено дихание, не можем да дойдем до висшето познание на Божието писание, което крие в себе си тайната на сътворение – плана устройствен на Земя и създание на трите земни пояса, предадени от раба на живия Бог – Мойсей, ходатай между Бога и човека в Древността. И никога не ще може човек да си обясни, защо планета Земя има чин ”княгиня” – една от Слънчевата система. И защо небесната твърд е тъй устроена – Слънце, Луна, звезди, път млечен, съзвездия и плеади! Защо именно при строежа на Земя е разпрострян и просторът небесен и тъй чудно украсен с всички светила като вожд – Слънце с войнства – светила.

И не е тайна смисълът на строежа в изявление като стражи в озарение над планета Земя. И едновременно изявяват Силата и Мощта Творческа над Земя. Нека пак повторим истината, че Бог е Дух и Истина. И всички украси на простора небесен са подобни на Земя, създадена от материя. А атмосферните пояси не са материя, но те посочват че материя земя, обвита в духовния образ, се движи, диша и живее. Така Библията като Слово Божие на изявления трябва да се постави на най-голяма висота по достоверност на създанието, непогрешим авторитет, обясняващ съществуващите видими и невидими за човека явления. Но ако човек погледне с недоверие, когато я разглежда, то тогаз тайните, скрити в нея, ще бъдат запечатани, непостижими за него. Защото Библията дава творческо знание за великата борба и за човека не е трудно да дойде до познание целта на Твореца чрез нея.

И така, планета Земя е арена бойна на два духа, воюващи под наблюдението на цялата Вселена, Всемир. Създадени са условия за развитие на борбата и на двата воюващи духа – на добро и зло пред цялото Небе, за да не бъде обвинен Творецът на Правда в пристрастие в сътворение. Наистина Земя е независима от Небето. Тя е окръжена от атмосферните пояси, одъждена от дъждове, огряна от Слънце и Луна, с цел да се развие животът над. Както творенията са създадени по образ и подобие на Бога, така и Земята: Адам и Ева, Христа и Земя. Ева е взета от Адама, а Земята е устроена за Христа. Както мисията на жената е в зависимост от мъжа, така и животътземен е зависим от Христа чрез чина Му в жизнен подем на живота движим. Много важно е да разберем ясно тази зависимост – Земята е зависима от Христа чрез чина Му жизнен – Слънцето, което движи живота над нейната снага. А жената, взета от земята – материя, оживява за живот под действието на жизненото дихание: тя, жената, земята, църквата, посетена от Духа Света, води духовния си живот. Затова мъдростта Творцува по образ и подобие в човека доказва своята мъдрост творческа – Творцува в сила и власт, зависима от Твореца. Затова и Земята при изпълнение на Устройствения план е тъй мъдро устроена, както жената по образ и подобие на земното устройство (Земята ражда, и жената ражда). Затова при падението в съгрешение на жената, то и Земята попада под същото съгрешение. Затова на Земята са създадени всички условия, за да може всички Творцови творения да вземат участие във водещата се борба между двата духа – на добро и зло. Наистина материята взема активно участие плътта видимо участва при решение съдбата над планета Земя. Затова Христа се яви роден по плът от жена, за да продължи борбата лице с лице с врага, да мине през гробната врата и да се прослави Творецът чрез възкресението, да го покаже на човека, очакващ спасение.

Естеството на човека не е само материя, но и дух жизнен. При устройството на Земята тя е съществувала и Дух Божий се е носел над водата. Затова е необходимо човекът да дойде до познание на атмосферните пояси на живота жизнен и за трите пояса по видовете на съществуване. Особено стои пред човека тайната на зачатието в утробата на майката. Преди да навлезе под ритъма на нейния живот и да приеме образ, то е неустроено. Но след като зачатието навлезе в ритмите на сърцето, то се присъединява към живота на майката. След изтичане на периода на утробното развитие, плодът, вече узрял, се откъсва и навлиза в изхода на детеродния път. Излязъл извън майката, плодът ализа в контакт с атмосферния пояс, приема функцията си – дихателната система и под натиска на жизнения дух диханието свише оживява във външния свят. Често пъти плодът узрял се явява извън майката, но не може да влезе в контакт чрез диханието с външния свят. Тогава плодът – детето си остава неоживотворена материя, безжизнена плът – земя неустроена, създадена само от земни елементи. При формиране системите на организма, те са под контрола на сърдечния пулс на майката, свързани чрез гръбначния нервен път с централния мозък и така продължават, докато се оформят всички системи в съвършенство, годни да функционират самостоятелно след изхода, в контакт с атмосферата като дишаща съдба.

А когато материята се увреди, или ”износи”, дали е млада или остаряла, все едно, дихателният апарат – дишането се нарушава, настъпва смърт. Тогава материята – плътта става вече пръст, готова за земята, т.е. от пръст е взета – от земя и в земята се връща. Ако човек е само от плътско естество, то не продължава да живее; тогава какво влияние ще има над него смъртта, ако не е жизненият дух, който го е движил в живота жизнен? Но при контакт с жизнения дух материя се оживотворява и става жива душа. И тъй, човекът не е само материя, но и дух жизнен, който подвижва материята. А жизненият дух изхожда от Бога и при смърт си отлита в тайна на Бога. (Тук не става дума за Святия Божи дух, Който човек приема при кръщението от Бога. Не! Нито път за духа на злото, който обсебва в неправда човека.)

Този дух е духът жизнен на живота в живия организъм, еднакво даван на добрия и злия. При своето развитие, човекът се подвижва към добри и зли дела от духа на доброто и духа на злото. Затова между добрия и злия човек никога не се стига до пълно разбирателство. Става ясна духовната борба в човека, Който я води в своего кратковременно съществувание. Но законът, който води в подчинение на Твореца, е внедрен в естеството на човека. Защото човекът е създание по образ и подобие на Бога и както животът, така и Законът са внедрени в неговата природа. Но дали човек се покорява на тоя Закон, това е негово дяло и право. Човек сам избира своя път към добро чрез Закона Божий, или пък – към зло чрез греха и беззаконието на духа на злото.

Творецът не е изявен само чрез Своята творба със Закон на правда сред Земя, сред флора, фауна и човек. Бог се изявява като Законодател и Съдия над падналата в грях планета Земя и над тоз зловещ земен двубой, който се води между живота и смъртта. Смъртта покосява живота, независимо от съществуващия Морален закон. Борбата се води непрестанно, смъртта се явява победител над материята, плътта, земята. Борбата е безпощадна, еднакво за двата духа на добро и зло в действащата жива материя. А защо Творецът е внедрил в човека Своя Закон на правда, в материята, в земята и в трите пояса земни творби? Необходим ли е и силен ли е да спасява човека от смъртта? Борбата не се води за живота на материята, а за жизнения дух на човека. Защото Борецът на Правда за живот е Бог, а Бог е Дух и Истина.

Моралният закон в своя мащаб на сила гласи: ”Познай Бога, Твореца си, признай, че си Негово творение и трябва да Му се покоряваш и да вършиш Неговата свята воля. Независимо от човека, ти трябва да се покоряваш на Неговия Законодателен Лик, за да ти бъде добре на Земята, или на фронта, където си дошъл да воюваш за Правда, или ако сам си се определил – за неправдата. И в мига на Съдебния процес, който се води от Съда велик небесен пред върховния Закон на правда, то твоего дяло в личния ти живот, взел участие в борбата на Земята, ще се яви пред Закона. Но борбата се води за възстановяване на нарушения Закон, за целия Мир сред Вселена, Всемир. Ти, човекът, трябва да си в мир с Твореца си за твоего нововъзстановление чрез един тъй сложен процес на жизнено възкресение на Творческата Мощ, за едно много по-голямо безконечно съществуване за вечността сред Новата възстановена Земя. Но за да познаеш, че ти е необходим Моралния закон, чрез който се подчиняваш на своя Творец, ти трябва да имаш и вяра в невидимата необходимост от твоето покорство и послушание на Закона. А без вяра ти се уповаваш на своята човешка сила, която те движи, без да съзнаваш, че тя не е твоя. В деня, когато тая сила те напуска, настъпва и смъртта ти. Прекъсва се жизненият процес в твоя земен живот. А в деня на Съда велик ти се явяваш в беззаконие, нарушил си всички норми, всички заповеди на Закона морален и се намираш в осъждение. И в деня на великото първо възкресение ти оставаш на Земята да дочакаш Втория съд, с втората потвърдена присъда – втората смърт. Тогава вече е късно да изработваш спасението си, което е трябвало със страх и трепет да изработиш пред Твореца си и пред Закона и то само чрез вяра в Неговата Творческа Мощ на сътворение.

Ето, човече, защо е необходимо да дойдеш до познание на Твореца си и че ти не си само материя, но и дух жизнен. Необходимо е да познаеш Закона, внедрен в тебе, пред който като отделен индивид създание заставаш във време на Съда велик, за да те оправдае Творецът ти, Спасителят и Изкупителят ти пред неумолимия Морален закон.

Наистина, истина е това, че човекът е творение и съществува пред един непроменим и непобедим Морален закон за човека, за неговия земен бит и за бъдещия вечен живот. Но за това се изисква вяра в Твореца, едно здравомислие и най-внимателно вникване в Плана устройствен на материя и дух, в Плана на живота и в Плана за спасение, който те води към победа.

Ако човек бе само материя и не е в съприкосновение с жизненото дихание – духа жизнен, то няма и живот, а и не е нужно и познание за Бога и Творческата Му Мощ. Но горко томува, който мами себе се. Защото материя без жизнено дихание е мъртва, безжизнен предмет, безжизнена сила в движимост, в развитие и действие на духа жизнен, който изхожда от Твореца и дава на всяка плът жизнена сила, оживяваща материята. Затова ние всички знаем, че човек е жива душа. И при отделянето на жизненото дихание, движило материята, то тя остава мъртъв труп тление. Душата отлита – то не е душа, а жизнено дихание, образувало с материя живата душа.

А по отношение Моралния закон в човека, то той е държал в респект неговия живот в действие, предпазвал е човека от зло намерение за извършване на зли дела (беззаконие). Но някой ще попита: Защо всички хора не са еднакви по поведение? Има добри и зли. Ние знаем, че всеки човек носи своя характер – специфична изява в дела и такъв, какъвто се яви на Земята, той се влива в една от двете линии: на благословение за спасение, или на проклятие за осъждение. Родовите линии се водят по наследие още от Адам и Ева, Каин и Авел, Хам и Ханаан, Сим и Яфет. Човекът, явил се на света, изявява характера на своята наследена линия. Но тъй също знаем, че Слънцето еднакво грее над добри и зли, над вярващия и невярващия. Законът е един за всички. Но различията на творенията са явни, особено в човека.

Различията не се обвиняват, но вярата се внедрява впоследствие и чрез съвестта (съзнанието на човека) ни предпазва от злото и ни показва източниците на добро, сочещи на Бога – Създателя. Тези съдби са право само на Създателя – да даде яснота на Своето земно творение човек. Ако творението се движи противно на волята на Твореца, тогава се явява и неговото беззаконие: недостатъчна моралност и лоши, хулни отношения към Създателя, водещи до безверие не само към Бога, но и към най-върховната милост Творцува над творенията Му чрез фара на озарението – Неговото свято Слово, Библията свята, изписана чрез вдъхновение от Святия Божи Дух, а не е плод на жизненото дихание духа човешкина движимия живот в материята. Святия Дух е сила – мощ на Творческо действие. То едва след обещание се явява за първи път в действие в телесен образ на гълъб над Христа и Го подвижи в действие на знамения и чудеса след водния Завет на мир с Бога в Йордан, кръстен от Йоана Кръстителя. След това яви се на кръста в огнено кръщение на Христа и чуха Го да вика: ”Или, Или, Лама Савахтани!” Това Слово в агонията на Христа беше огнената диря на кръщението Христово в Новия, кръвен завет. А над апостолите се изля масово със сила в деня на Петдесятница, за да ги употреби в полагане основите на Новоерната Христова църква. Тук Святия Дух бе даден с цел да приготви съсъди за дяло на строеж.

Но жизненото дихание, което движи материята, то е дух жизнен, изхождащ от Бога и след раздяла с плътта се връща в тайна при Бога. А Святия Дух е единството на Святата Троица в действие като отделна личност. Амин!!! (Слово в Йоана 14:28, 15:26, 16:15)

Из книгата „Слово Светлина за озарение“, изд. 1999 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *