Робърт Пърсинг: Понякога е по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш

Робърт Мейнард Пърсиг, американски писател и философ, добил световна известност като автор на книгата„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите„, е починал в неделя в дома си в Саут Бенуик, щата Мейн, на 88-годишна възраст, съобщи неговият издател Уилям Мороу, предаде Асошиейтед прес. Романът „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ е издаден през 1974 г. и е базиран на пътуване с мотоциклет, което Пърсиг предприема през 60-те години на миналия век заедно със своя син Крис. Книгата е определена от критиката за една от най-значимите творби в американската литература.

Пърсиг се ражда на 6 септември през 1928 година в Минеаполис. Бил интелектуално надарено дете с коефициент на интелигентност 170, когато е бил на 9 години. Това му дава възможност да прескочи няколко години в обучението си.

През 1943 година се записва в Университета на Минесота, където учи биохимия. В книгата си „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ той се описва като студент, странящ от тогавашните течения – идеалист, интересуващ се от науката заради самото познание, а не като начин за изграждане на кариера.

Експериментирайки в биохимическата лаборатория, Пърсиг бил погълнат от факта, че винаги откривал повече от една валидна хипотеза за обяснението на даден феномен, а броя на тези хипотези изглеждал почти неограничен. Не можейки да намери логично обяснение за това, Пърсиг е чувствал, че усилията на учените са обречени по един или друг начин на неуспех. Тези размисли толкова го озадачили, че той бил изключен от университета за слаби резултати.

След завръщането си от фронта, участвайки във войната в Корея, той защитава бакалавърска степен по философия през 1950-а. След това се записва в университета Банарас Хинду в Индия, където изучава източна философия. Освен това е разработил и дипломна работа по философия в Чикагския университет, но не получава степен.

До публикуването на „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ Пърсинг се е издържал с писателска работа на свободни начала и с преподаване на английски език и риторика на първокурсници. Преживявайки емоционален и психически срив през периода 1960–63, Пърсиг прекарва известно време в психиатрични клиники, където му прилагат електрошокова терапия.

През 1951-ва започва да проявява интерес към писането – работи като журналист на свободна практика, пише статии по технически въпроси. Записва се да учи журналистика в Университета и посещава курсове по творческо писане. Между 1957 и 1959 г. се издържа като автор на технически ръководства и образователни брошури, като същевременно продължава обучението по журналистика. Влече го и преподавателската работа. С провокативното си държание и амбицията да срине цялата западна философия си спечелва славата на „радикален“ и „неудобен“. Умът му работи твърде трескаво – хиляди идеи се раждат и умират за едно денонощие. Държи се неадекватно към близките си, става агресивен. Една част от личността му, която той нарича Федър, все повече взима връх. Стига до момент, в който съзира себе си като нещо, с което ще се раздели безвъзвратно, и това го хвърля в ужас. Изпада в абсолютна невъзможност да действа, чувства се изпразнен от каквито и да е желания и потребности. Не усеща как догарят цигарите в пръстите му, с часове съзерцава бялата стена в стаята си.

Той прекарва две години в психиатрични клиники, докато накрая осъзнава, че ако продължава да настоява на идеите си по този директен начин, никога няма да излезе от лудницата. Те са в противоречие с „имунната система на културата на обществото“, в което живее, съответно то ги възприема като чужд организъм и се брани от тях.

Електрошоковата терапия унищожава Федър и осигурява завръщането на Пърсиг в „нормалния“ свят.

През 1954 година се жени за Нанси Ан Джеймс. Те имат две деца – Крис (1956) и Тиъдър (1958). Пърсинг се развежда през 1978-ма, като по-късно същата година се жени за Уенди Кембъл.

През 1979-а Крис, който играе важна роля в „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, е прободен смъртоносно по време на обир, извършен до Дзен центъра в Сан Франциско. Пърсиг пише за инцидента в послепис към по-късните издания на книгата. Авторът обяснява, че с втората си съпруга Кембъл решават да задържат детето, което тя зачева през 1980-а, защото той вярва, че нероденото дете е продължение на жизнения път на починалия му сина. Ражда се момиченце – Нел.

 

Представяме ви избрани цитати от Робърт Пърсиг:

„Законите на природата са човешки измислици, както и призраците. Законите на логиката, на математиката също са човешки измислици като призраците. Цялата проклета работа е човешка измислица, включително и идеята, че не е човешка измислица. Светът изобщо не съществува вън от човешкото въображение. Целият е един призрак и в древността се е смятало, че е призрак, целият калпав свят, дето живеем в него. Той се управлява от призраци. Ние виждаме онова, което виждаме, защото призраците ни го показват, призраците на Мойсей и Христос, Буда и Платон, Декарт и Русо, Джеферсън и Линкълн и още, и още, и още. Исак Нютон е един много добър призрак. Един от най-добрите. Човешкият здрав разум не е нещо друго освен гласовете на хиляди и хиляди от тези призраци на миналото. Призраци и още призраци. Призраци, които се опитват да намерят своето място сред живите.“

„- Тогава защо всички вярват в закона за гравитацията?

– Масова хипноза. Под една твърде ортодоксална форма, известна като „образование“.

– Искаш да кажеш, че учителят хипнотизира децата, за да повярват в закона за гравитацията?

– Разбира се.

– Това е абсурдно.“

„Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни.“

„Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“

„Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.“

„Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си.“

„Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *