Ревизия на частния фалит

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Коалиционните партньори ГЕРБ и „Обединени патриоти” (ОП) не могат да се разберат кои лица да се възползват от 10-годишната погасителна давност за дълговете на гражданите, и пратиха промените в ГПК и в Закона за договорите и задълженията в законодателната „работилница”.

На 23 юни ГЕРБ организира кръгла маса в парламента, на която обяви „революционните” промени, които „се пекат” в управляващата партия още от 2015 г. и които трябва да решат проблема с „вечните длъжници”. Проектът, внесен от група депутати от ГЕРБ начело с шефа на правната комисия Данаил Кирилов, предвижда след изтичането на 10-годишен срок да се погасят всички необезпечени вземания срещу физически лица. Изключение правят отсрочените и разсрочените задължения. Абсолютната давност няма да важи и за дълговете на едноличните търговци.

Патриотите са съгласни с давността, но не и с кръга, който засяга тази промяна. „Ние смятаме, че тази давност трябва да важи не само за необезпечените, но и за обезпечените кредити на гражданите, които са много повече”, каза пред „Икономист” Христиан Митов от ОП. От БСП, които припознаха законопроекта на омбудсмана Мая Манолова за решаване на проблема с вечните длъжници, изненадващо заявиха, че ако Патриотите успеят да разширят обхвата, те биха се замислили сериозно за подкрепа на такъв проект. „Ако ГЕРБ се съобрази с Патриотите и включи и обезпечените кредити, аз лично ще подкрепя такова решение”, коментира пред „Икономист“ Пенчо Милков от БСП.

Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) също имат свои изисквания към бъдещите промени, които ще защитават длъжника. От Камарата на ЧСИ искат повече правомощия, за да могат да събират дълговете по-бързо. „Ако успоредно с давността се въведат обжалвания на съдебни решения, които се проточват много във времето, от страна на длъжниците ще се стигне дотам, че дългове няма да могат да бъдат събирани поради изтекла давност”, обясни пред „Икономист” Стоян Якимов от Камарата. И банките, и ЧСИ са съгласни, че ако един дълг не бъде събран в рамките на 5 – 6 години, практически той е несъбираем и в този смисъл не възразяват на промените. И трите законопроекта – на ГЕРБ, на ОП и на БСП бяха гласувани на първо четене в пленарна зала. Сега предстои да се обединят в един.

10 години приказки

Проблемът с „вечните длъжници” набра сили още през 2007 г. – една година след като с промени в ГПК депутатите защитиха тогава интересите на заемодателите за сметка на задължените лица. По думите на шефа на правната комисия Данаил Кирилов именно БСП носи вина за тази ситуация, защото сред вносителите на промените през 2006 г. е била настоящият омбудсман Мая Манолова. Кирилов я призова да си признае, че е била сред онези, които позволиха частните съдебни изпълнители да имат толкова големи правомощия. И я обвини, че за сегашния си текст е преписвала от чужди законопроекти, включително и от този на ГЕРБ, внесен през 2015 г., но не успял да мине.

Пръв за десетгодишна погасителна давност заговори евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев, който лансира тази идея още по време на 42-рото НС. През 2015 г. Министерството на правосъдието изработи проект, който предвиждаше погасителна давност на необезпечените кредити, но той така и не бе разгледан от парламента. Реформаторският блок внесе в 43-тия парламент свой законопроект, писан по хърватски модел, който предвиждаше реда, по който да става частният фалит, но и тези предложения не стигнаха до пленарна зала.

В аргументите към сегашната промяна на ГПК от страна на ГЕРБ се казва, че в последните години се наблюдават редица случаи на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години. През цялото време на „вечния длъжник” се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи многократно превишават главницата. Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имущество и е в обективна невъзможност да се издължи.

В мотивите за промени на управляващата партия е отбелязано също, че в българското законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но ситуацията е различна при физически лица, които не упражняват търговска дейност. Липсва каквато и да е възможност човек да започне процедура по фалит. По същество с тези промени сега се уеднаквява режимът за публични и за частни лица, защото в Данъчнопроцесуалния кодекс от 2005 г. е въведен десетгодишен давностен срок за погасяване на задълженията, но той е само за публичните вземания. Затова с настоящите промени се дава възможност и на физическите лица да започнат на чисто. Според вносителите интересите на кредиторите са достатъчно защитени, защото 10 години е дълъг срок за събиране на вземанията.

Електронни търгове

В проекта на ГЕРБ за промени в ГПК е предвидено също така несеквестируемият доход да бъде не 300 лв., както е сега, а минималната работна заплата. Намалява се и първоначалната доброволна вноска за погасяване от 30% на 20% от задължението, както и се разширява кръгът на действията на частния съдебен изпълнител, които могат да се обжалват. Въвеждат се и електронни търгове по латвийски модел, за да се избегне практиката да се продават имоти много под пазарната им стойност. Ако предложението мине в пленарна зала, търговете ще се обявяват на онлайн платформа на правосъдното министерство. Срокът за подаване на офертите ще е 30 дни, а самите търгове ще са анонимни и ще продължават 7 дни. За длъжниците, които са добросъвестни, е предвидена и възможността да искат продажби на онлайн платформата още преди съдебното решение, като така могат да постигнат по-висока цена.

Електронни търгове за продажба на недвижимо и друго имущество има в Латвия, Литва, Естония, Унгария, Южна Корея, Казахстан и някои щати на САЩ. Според вносителите на предложенията за промени ползата от търгове, провеждани по електронен път, е безспорна, защото тя изключва възможности за злоупотреби, а същевременно се създава опция „за осъществяване на незабавен и постоянен контрол за тази чувствителна за обществото тема”.

Законопроектът предвижда да се налагат глоби за всяко неизпълнение, като те се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното дело. Това, според авторите, ще доведе до висока събираемост и преодоляване на чувството за безнаказаност у длъжниците.

Колко са вземанията

У нас функционират 193 кантори на ЧСИ, в които работят над 2500 служители, по данни от началото на 2016 г. За 10-те години от действието на закона частните съдебни изпълнители са образували над 1,369 млн. дела, а събраната от тях сума надхвърля 6,310 млрд. лв. През 2015 г. са образувани 180 000 изпълнителни дела, 90 000 от тях са приключили, събраната сума е 920 млн. лв. За 2016 г. събраната сума е надхвърлила 1 млрд. лв.

За миналата година съдебните изпълнители са събрали 1,1 млн. лв. вземания на съдилищата от несъбрани такси, глоби и разноски. От Камарата на ЧСК още не разполагат с данни за настоящата година. И

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *