Прозрачност, но за някои

Прозрачност, ама не съвсем. Такова е посланието на законодателната част на борбата с корупцията у нас. Тези дни електронният сайт „Медиапул” след отговор, получен по Закона за достъп до обществена информация, съобщи, че хората от властта, които имат достъп до разпределяне на публичен ресурс и вземат решенията в държавата и които са задължени да подават декларации за имущество, масово се възползват от възможността да не обявяват публично притежанията на половинките си, с които живеят във фактическо съжителство. Това е позволено от закона, а механизмът е следният. Подават декларации за имуществото си пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за себе си и човека, с когото живеят, но не искат данните за жените и мъжете, с които делят един покрив и имат деца, да са публични. Нормативната уредба дава такава възможност, защо да не се възползват от нея? Аргументи, колкото щеш – имуществото от фактическия брак не се дели, половинките може да имат бизнеси, които не искат да стават публични, за да не привличат крадци и изнудвачи, някои от тях не са разтрогнали предишни бракове и пр. За тях е добре, но за другите? Както и да се погледне на въпроса, това изключение не е справедливо към двойките, които са в граждански брак. Законните половинки на хората от властта нямат такъв „бонус”, макар някои от тях също да имат бизнеси и да се страхуват от крадци. Техните данни са пред очите на обществото в името на прозрачността. Факт е, че информацията за техните притежания, дялове, акции, кредити и спестявания е на вниманието на всеки гражданин, който има желание да упражнява контрол върху имуществото на тези, които го управляват и разпределят публичния ресурс. И това е смисълът на гражданския контрол. За миналата година в КПКОНПИ са постъпили 450 сигнала от граждани, като по 350 от тях се работи. Такива сигнали няма как да постъпят за имущество, което е скрито за служебна употреба. Още повече че КПКОНПИ показва, че има нужда от помощ. От медийни сигнали стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов живее безвъзмездно в жилище на своя кум Иван Сариев, и едва тогава антикорупционната комисия и прокуратурата започнаха проверка дали тук има конфликт на интереси в този случай. Вече втори месец проверката още не е завършила. А Горанов бе посочил всичко това в декларацията си до Комисията, която не бе счела за нужно да го проверява, преди за случая да се разшуми. Вместо да работи по изчистване на несъответствията в закона и в посока на повече прозрачност, законодателят работи активно в обратното направление. Едно от предложенията, които предстои да се гласуват, е общинските съветници да не подават декларации за имуществото си пред КПКОНПИ. Т. е. те пък изобщо да бъдат изключени от обхвата на проверките, за разлика от половинките във фактическо съжителство, които все пак подават „тайни” декларации. В годината на местни избори сигурно е естествено политическите сили да се подмазват на общинските съвети, които са гръбнакът им по места, но е изключително нечестно към нас като данъкоплатци. И въпросът към законодателя е не дали той искрено желае граждански контрол върху имуществото на властимащите, защото той очевидно не иска такъв, а защо не спазва принципите за равнопоставеност. Пред закона всички трябва да са равни, нали? И

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.