Промените в НК носят риск за свободата на информация

След като офисите на една банка затвориха до 21 юли 2014, а пред друга също се появиха опашки, реакцията на държавните институции се изразиха в няколко ареста и спешно внасяне на законопроект, с който бе предложен състав в Наказателния кодекс /НК/ в случаите на разгласяването на информация за банки и финансови институции. Същевременно хората се питаха какво се случи, за да се стигне до спиране на кешовите плащания от банка, която дълъг период от време бе известна с доверието на държавата към нея и се радваше на големи суми, депозирани от институции и държавни фирми. Според публикациите по въпроса текстът в НК е формулиран от Българската народна банка (БНБ). Той бе внесен в Народното събрание от депутата Йордан Цонев на 30 юни 2014 и спешно гласуван и приет в правната комисия два дни по-късно, на 2 юли 2014.

Нарушение на изискването за публикуване, оценка на състоянието и обществено обсъждане на проекта

За пореден път сме свидетели на законодателна инициатива, която се провежда изцяло на тъмно. Не става въпрос за пожелание да бъде проведена прозрачна процедура, а за законово изискване. Според чл.26, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ проектите за закони подлежат на задължително публикуване и обсъждане за срок не по-малък от 14 дни. Освен текст на планираната разпоредба или цялостен закон, трябва да са изложени и публикувани и мотиви, които да включват посочване на причините, налагащи приемането, средствата, включително финансови, необходими за изпълнението, анализ на очакваното въздействие и съответствието със законодателството на Европейския съюз. Системното неизпълнение на това задължение от институциите стана един от символите за скъсаната връзка на представителите на властта с гражданите и в този смисъл една от причините, довели до продължителните протести през последната година и половина.

През юни в Министерство на регионалното развитие се проведе обсъждане на проекта за втори оперативен план на правителството по Инициативата за Партньорство за открито управление. В рамките на обсъждането на действията на българските управляващи по международната инициатива, присъстващите неправителствени организации единодушно предложиха да се подобри законовия режим на публичност и обсъждане на проектите за нормативни актове.[1] В проекта за план залегна като мярка изменението на ЗНА с цел увеличаване срока и подобряване на процедурата по обществено обсъждане на законодателни проекти. Както виждаме, планът все още не е приет от Министерския съвет, но пък нарушението на сега действащия ЗНА в случая с внесения на 30 юни законопроект за изменение и допълнение на НК е факт.

Ако се върнем на въпроса за изследването на необходимостта от наказателна отговорност в подобни случаи, следва да се тръгне от анализ на причините, поради която тя не бе въведена след най-тежката банкова и финансова криза у нас в периода 1996-1997. Трябва да се разгледат и разпоредбите, които забраняват разгласяване на невярна и заблуждаваща информация в тези случаи съгласно действащото право /например в Закона за Българската народна банка/, както и тяхното прилагане до момента. Само на основата на идентифициране на проблеми в прилагането може да се установи необходимост от промяна в регулацията. Ако необходимост е идентифицирана, то трябва внимателно да се разгледат възникналите случаи и обстоятелствата, при които са осъществени, с цел да се определи прецизно видът действие, който да бъде ясно забранен. Следва анализ на действащите норми в НК, ако е преценена необходимост от законодателно изменение там, при който да се разгледат сходни текстове с цел: 1/ да се установи дали не са приложими и в момента; 2/ ако не са приложими, как с минимална редакция е възможно да станат приложими, при спазване на принципа на пропорционалност между санкцията и намесване в свободата на изразяване и на информация на гражданите. В публичния дебат например бе спомената нормата на чл.326 от НК, която би могла да намери приложимост, с евентуално допълнение от една или две думи.

Друг е въпросът, че системно липсва чувствителност към темите, свързани с правото на информация и правото на изразяване. Не за първи път се внасят законодателни изменения, без да са обсъдени със засегната общност. Така беше с непрозрачното внасяне на изменения в НК, с които се увеличаваше санкцията за разгласяване на държавна тайна през 2003 и 2010, без да се предвиди защита за добросъвестното разкриване на нередности, престъпления и корупция, с внасянето на изменения и допълнения в Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ през 2007 от трима депутати, с които се влошаваше съществено качеството на закона, и най-скоро – с внесения изцяло нов проект за НК през януари 2014, който не бе надлежно обсъден и съдържа редица забрани и санкции, които влошават режима на действащия от 1968, особено в сферата на правото на всеки да търси, получава и разпространява информация.

Приложими принципи на свободата на информация


Според предлаганата нова разпоредба, разгласяването на невярна или друга информация за банки и финансови институции ще подлежи на наказание „лишаване от свобода“, т.е. затвор. Редакцията й поставя сериозни предизвикателства пред свободата на словото. Наистина, от една страна, случващото се през последните дни показва, че е необходимо да съществуват сериозни санкции за случаи, в които може да бъде разклатена финансовата и банковата система и застрашени спестяванията на бездруго бедните български граждани. Трябва да има граници пред злосторници, които биха искали да подкопаят системата. Но те може и да са в системата и тогава един подобен текст ще защити тях, а не гражданите и стабилността на финансовите институции.

Текстът е непрецизен и не държи сметка за основните стандарти на свободата на всеки да търси, получава и разпространява информация. Според чл.41 от Конституцията, чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, гражданите имат право да получават и разпространяват свободно информация и идеи. Това право важи не само за информация и идеи, които намират благоприятен прием или се считат за безвредни, но и за такива, които „шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението”, според разбирането на Европейския съд по правата на човека /Хендисайд с/у Обединено кралство и др./ и Конституционния съд на РБ /Решение № 7 от 4 юни 1996 по конституционно дело № 1/1996/. Тези принципи са особено важни, когато става дума за пресата, защото не само тя има задача да разпространява информация и идеи, но и обществото има правото да ги узнае /Лингенс с/у Австрия и др./.

Според конституционните съдии правото на информация е принцип, а ограничаването му е изключение и подлежи на стеснително тълкуване и прилагане. Според Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ за всеки конкретен случай трябва да се провери дали дадено ограничение е предвидено в закона, дали цели защитата на определено право или интерес измежду изброените в чл.10, § 2 от Конвенцията и дали тази защита съответства на изискването за „необходимост в демократичното общество”. Преценката за това съответствие включва въпросите по спазването на принципите за „относимост и достатъчност” на ограничението и за налагането му само в случай на „належаща обществена необходимост“.

В своята практика от последните години ЕСПЧ е обявил наказанието лишаване от свобода за престъплението клевета за несъвместимо с принципите на Конвенцията. През 2010 Съветът на Европа прие Резолюция 1729 за защита на „огласилите информация“, според която следва да бъде изключена отговорността за добросъвестно съобщаване на информация, който разкрива нередности и престъпления.

Тълкуване на конкретната разпоредба на предложения чл.252а от НК

Според предложението в раздела „Престъпления против паричната и кредитна система“ на Наказателния кодекс се създава чл. 252 а, който гласи:
Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Разпространяването на невярна информация относно банка или друга финансова институция наистина е логично да бъде забранено, доколкото е съмнителна ценността му за обществения дебат. И в тези случаи обаче трябва да се премисли внимателно, тъй като говоренето в някои забавни и хумористични предавания може да попадне под действието на една такава разпоредба. „Смръщената сериозност“ на инквизитора, получил власт да наказва, исторически нерядко се насочва към шута или зевзека. Коя информация е заблуждаваща не е много ясно, тъй като от редополагането на термина до израза „невярна информация“ следва, че тази информация не е невярна, т.е. може да бъде вярна. Възможно е да се има предвид едностранчиво поднесена информация, но дали наказателната отговорност в тези случаи не се явява прекомерна. Излиза, че рекламата, която е типичен случай на едностранчиво поднесена информация, няма да попадне под ударите на закона, тъй като едва ли би довела до паника, докато негативна информация, съчетана с критика, би попаднала. Критиката в редица случаи може да е напълно основателна, а във формулировката на разпоредбата очевидно не се предвижда дори защита на лицата, разгласили истинска информация, каквато е предвидена например в чл.147, ал.2 от НК /относно престъплението „клевета“/. Изразът „или други сведения“ е най-опасен от изброените, тъй като очевидно целта е да се наказва съобщаването на истината. По начало говоренето на истината е ценност в демократичното /а и в което и да е друго/ общество и е непонятно подлагането му на цензура. Изключение от правилото, че разгласяването на истински сведения не е забранено, са случаите на т.нар. защитена от закона тайна /срв. чл.7 от ЗДОИ/. Тези случаи обаче може да са предписани единствено в закон, за да е предварително ясно кои точно факти и обстоятелства се считат за тайна и това да е известно на човека, който би ги разгласил. Все пак става въпрос за ограничаване на гарантирано с Конституцията право, което трябва да бъде прилагано като изключение от принципа на свободното говорене и писане. Терминът „паника“ също не е често срещан в правото. В законите той не присъства, а в подзаконовите актове се среща в една наредба на министъра на отбраната за атестация на военнослужещи. Там се поставя въпросът дали военнослужещият се поддава на паника, т.е. отделя се внимание на субективната способност на човек да се поддава или не на паника. Оттук се вижда и че паниката не е единствено обективно определено състояние, но зависи и от характера и подготовката на дадения човек, който я изпитва. В дадения случай съдът ще трябва да преценява, според формулирания текст, дали дадена информация „може да доведе до всяване на паника“, което е една доста неясна преценка, даваща възможност за широк субективизъм и поради това е недопустима в наказателното право.

С израза „или други сведения“ би могло да се постигне широка забрана да се изнася информация, свързана с банковата дейност у нас. След като няма да знаят дали няма опасност да стигнат до затвор, както журналистите, така и вътрешни за системата хора, научили информация за нередности или престъпления, ще бъдат принудени да мълчат. Така и обществото няма да може да дебатира, в редица случаи дори истинските данни за състоянието на банките и системата.

Случаи на разгласяване на сведения за банките в публичния дебат

Илюстрация за това как да действа една такава наказателна разпоредба е казусът от 2012, свързан с информацията относно т.нар. „гнили ябълки“ в банковата ни система, публикувана от сайта „Биволъ“, която се съдържаше в секретни грами от бившия американски посланик в България Джон Байърли по повод убийството на банкера Емил Кюлев. Те бяха публикувани от „Уикилийкс“. Тогава БНБ поиска обяснение от сайта, като заплашваше с налагане на глоба за публикуване на информация, свързана с банки. Едва ли е нужно да се обяснява, че публикуваната информация се съдържа в официални документи и е от обществен интерес.

Друг не по-малко значим случай е свързан с разкриването на факта, че голяма част от средствата на министерства, агенции и държавни фирми са депозирани именно в КТБ. Тази информация бе получена след заявление по ЗДОИ, подадено от 11 главни редактори на печатни медии през 2010.[2] След известен размисъл и усилия по събиране на поисканата информация от Министерство на финансите предоставиха пълен достъп. Разкриването на тази информация пред обществото обаче се оказа тогава неизгодно именно на тази банка и на интересите, стоящи зад това депозиране на публични средства, и бяха предприети с помощта на закона удари спрямо оповестилите информацията медии. Лесно можем да си представим какво би се случило, ако по това време съществуваше и наказателна отговорност от вида на сега предложената. Тя би се използвала, за да се предотврати узнаването на важна обществена информация.


Изводи

В последните 25 години редица сектори от държавното управление претърпяха сериозно развитие. За съжаление обсъждането на законопроекти се подобрява твърде бавно. Не за първи път се внася проект „на последната права“ преди приключване на работата на парламента. В предходното народно събрание лидер на партия, която сега остана извън парламента, внесе по непрозрачен начин изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. С тези промени, които се приеха, частни лица бяха задължени да разкриват публично доходите си, в нарушение на законодателството за защита на личните данни. Не по-малко важно е, че така се размива целта на закона и легитимното право на гражданите на информация и обществен контрол върху управляващите се замества с обикновено любопитство. Тази подмяна на принцип на демокрацията може да се случи и днес, когато отново се предлага спасение за гражданите, което преминава през отказа от основни права.

Един коментар за “Промените в НК носят риск за свободата на информация

  • 16.07.2014 в 14:56
    Permalink


    – Ще го кажа по друг начин – рече Дасен – За да имаш свобода, трябва да знаеш как да я употребиш. Има определена възможност, някои хора да преследват свободата по такъв начин, че да се превърнат в нейни роби.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.