Прокуратурата бламира конференция с Лаура Кьовеши

Възможен ли е румънският модел на прокуратурата у нас? Този въпрос ще продължава да си виси във въздуха и след конференцията, организирана от ВКС, на която опит сподели главният прокурар на Националната атенция за борба с корупцията Лаура Кьовеши. Дискусията бе открита от председателя на ВКС Лозан Панов. В словото си той заяви, че в България по отношение на корупционните престъпления по високите етажи на властта има „съдебна благотворителност“.  „Искаме ли да вземем нещо от Румъния, или да продължаваме да живеем безгрижно. За разлика от г-жа Кьовеши, аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис“, каза още Панов. И добави, че отсъствието на прокуротурата, на президента, на министрът-председателя е знак как се отнасят в България към румънския модел. Пред цялото време на конференцията българският евродепутат Николай Бареков тропаше по вратата, защото не бе допуснат до конференцията. Бареков беше анонсирал присъствието си като човек, който ще задава неудобни въпроси на Панов за делата във ВКС – нещо, което няма нищо общо с дискусията. А спецпрокуратурата обяви, че си има по-важни задачи от тази среща. Прокуратурата също не уважи събитието, а ВСС си насрочи пленум, за да си извоюват обезщетения след края на мандата, който настъпва след няколко месеца. Така срамно и по български показахме колко ни интересува пумънският опит.

Какво ги плаши нашите?

85% от разследванията за корупция в Румъния започват след сигнали на граждани и юридически лица. За 2016 г. Националната агенция за борба с корупцията (ДНА) в северната ни съседка има внесени в съда над 300 дела, едва 4 са били върнати. Докато през 2006 г. обвинените лица са били около 360 и предимно лекари и учители, миналата година те са били 1273 като сред тях има министри, депутати, сенатори, съдии, евродепутати, кметове. Осъдените са около 870 за 2016 г. От дейността на ДНА в държавния бюджет на Румъния са влезли 667 млн. евро при 40 млн. евро годишен бюджет на агенцията. 55 на сто от хората имат доверие на институцията.

Това са само малка част от данните, които представи главният прокурор на ДНА Лаура Кьовеши, която е на официално посещение у нас по покана на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. На дискусия, озаглавена „Румънският опит – антикоруционни институции и мерки“ гостенката се опита да обясни на поканените магистрати, членове на Висшия съдебен съвет и представители на неправителствени организации ролята на ДНА в борбата с корупцията и резултати от нейната работа, съобщава Правен свят.

А за да е успешна тя, от особена важност са хората, стана ясно от думите на Кьовеши. Те трябва да са професионалисти, да са достойни, отдадени и най-вече смели. И не на последно място – независима специализирана прокуратура.

ДНА се занимава с разследване на корупцията по високите етажи на властта в Румъния.  В структурата ѝ влизат не само прокурори, но и полицаи, и други специалисти. Те са специализирани в няколко направления – за разследване на класически случаи на корупция, за злоупотреби при обществени поръчки, при усвояване на еврофондове, при пране на пари. Специализацията на всеки от служителите и прокурорите е от особена важност.

Главният прокурор на ДНА се назначава от президента, след предложение от министъра на правосъдието. Обвинителите се подбират от румънския ВСС. И там има събеседване, но на него задължително присъствал и психолог, тъй като работата в агенцията била стресираща.

Дейността на антикорупционната агенция не е безконтролна. Лаура Кьовеши обясни, че от една страна тя се контролира от съда, а от друга – от техния инспекторат.

Любопитен момент е, че румънският модел всъщност е испански. При създаването му северната ни съседка е работила тясно с испански експерти. От думите на Лаура Кьовеши стана ясно, че в момента румънците пък помагат на хърватите да изградят подобен модел.

Както вече стана ясно, огромна част от разследванията (85%) започват след сигнал на граждани и юридически лица. Оправдателните присъди са около 10 на сто, а Кьовеши обясни, че се стремят да намалят този процент.

Паралелно с наказателното, ДНА провежда и финансово разследване. Кьовеши обясни, че техните т.нар. клиенти са хора образовани, интелигентни, които наемат консултанти, за да укрият имущество. Добави, че за миналата година има запорирано имущество за над 50 млн. евро. За 2016 г. са конфискувани и два имота зад граница. Единият е във Франция за 3.5 млн. евро, а другият – в Испания за 0.5 млн. евро. Кьовеши сподели, че хората предпочитат да влязат в затвора, отколкото да се разделят с имуществото си.

Един от проблемите, с които се сблъсква ДНА, е имунитетът на министрите и депутатите. Оказва се, че в Румъния министрите имат доживотен имунитет за деяния, извършени по време на мандата им. Снемането му се иска от парламента или президента. Кьовеши обясни, че техният парламент, който е двукамерен, въобще не е задължен да мотивира отказите си. И ако такъв последва, прокурорите остават с вързани ръце. Както при нас, така и при тях, депутатите не могат да бъдат разследвани, обвинявани и задържани без разрешение от парламента.

Един от важните аспекти там е независимостта на магистратите. Лаура Кьовеши посочи, че когато даден прокурор започва разследване, никой не му казва как да действа, каква работа да свърши и каква не. Това, по думите ѝ, е свързано и с отговорността на всеки член на ДНА.

Според европейско изследване за 2014 г. дейността на ДНА е сред петте най-успешни в Европа.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *