Професия и работа още от училище

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Нов закон за професионалното образование ще решава проблема на бизнеса с квалифицираната работна ръка. Очакванията на работодателските организации са, че до края на тази година Министерството на образованието и науката (МОН) ще е готово със законопроекта, който бившият просветен министър Меглена Кунева бе обещала още за края на миналата година.

 

„В момента извършваме преглед и актуализиране на подзаконовата нормативна рамка към Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) и съществуващия Закон за професионално образование и обучение (ЗПОО)“, съобщиха пред „Икономист“ от МОН. Сега били на етап ежемесечни срещи с национално представителните организации на работодателите, с директори на професионални гимназии, експерти по професионално образование и обучение и др. Според МОН трябва да минат поне 2 години след последните промени в закона, които станаха през 2016 г., за да се вземе решение за нов.

 

Държавата да плаща стажа

Работодателите спешно искат училищата да се профилират според нуждите на местния бизнес, а стажовете на учениците от горните класове в предприятията, в които се обучават, да се плащат от държавата. В момента заплатите се дават от работодателите. Според бизнес организациите парите за стаж могат да дойдат по програмите за насърчаване на младежката заетост.

Според данни от доклад на Европейската комисия повече от 50% от работодателите в България са затруднени при намирането на квалифицирани кадри. Най-големите проблеми са свързани с образователната система и липса на желание за квалификация. Въпреки недостига на кадри делът на българските компании, които са готови да обучават своите служители, е двойно по-нисък от средния за ЕС.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са недоволни, че ежегодно се закриват професионални училища или че се допуска в едно училище да се извършва обучение по специалности, които не допринасят нито за качеството на професионалното образование, нито за подобряване на материално-учебната база. И дават за пример  Професионалната гимназия по машиностроене „Петко Р. Славейков“ в Якоруда, където се обучават кадри за туризма.

У нас функционират 481 професионални училища, като през последните 15 години те са намалели със 7%, а учениците в тях – с 26%, се казва в анализ на АИКБ. Броят на учениците в професионални училища е 141 035, докато преди 10 години е бил 191 246. Този отлив от около 40 000 ученици влияе зле на пазара на труда и затова  работодателите искат нормативно да се уредят въпросите, свързани с подобряване на техническата база, въвеждането на  качествена система за повишаване на квалификацията на преподавателите, която да е съгласувана и с тях.

Според бизнес организациите в този нов закон трябва да се регламентират „защитените професии“. Това са специалности, които не са престижни за младите хора, но са много важни за бизнеса и в момента при тях  има сериозен недостиг на кадри. В списъка на защитените професии според работодателите трябва да влязат заварчици, шлосери, строители на релсови пътища и съоръжения, маркшайдери, монтьори на подемно-транспортна и жп техника, оператори на металорежещи машини, асансьорни техници и др.

 

Осиновеното дете на МОН

АИКБ настоява да се институционализира в нов закон системата на дуалното образование, което според бизнеса е много успешно. Дуалното обучение стартира у нас през 2015 г.  по проект „Домино“ с финансиране от Швейцария на стойност 3,5 млн. швейцарски франка и с 15% съфинансиране от МОН. В целите на проекта е заложено до 2019 г. да бъдат обучени 1200 ученици. Дуалното обучение предвижда три дни в седмицата учениците от последните класове да работят срещу заплащане и два дни да учат.  Според просветното министерство в момента в дуално обучение са включени 24 училища и 661 ученици, но за резултати е рано да се говори. Цикълът за подготовка с излизане на пазара на труда е 5-годишен, а пилотните проекти са стартирали през 2015 г. „Засега това, което се вижда като резултати, е по-тясното обвързване на обучението с реалната работна среда, както и по-сериозният ангажимент на работодателите, които изплащат законоустановената заплата, а в някои случаи и стипендии, с цел задържане на обучаемите на работа при тях“, заявиха от МОН.

„С приемането на нов закон, от една страна, бизнесът ще може да казва от какви програми има нужда, ще предоставя обучение на желаещите да учат и работят. Ако държавата поеме плащането на тези стажове в рамките на минималната работна заплата, примерно, а това не е за сметка на работодателите, бизнесът ще бъде облекчен сериозно. Когато обучаемият завърши, той ще бъде нает на трудов договор на двойно и тройно по-висока заплата от минималната, защото ще е подготвен кадър“, обясни пред „Икономист“ Борислав Великов вижданията на работодателските организации.

Според АИКБ е необходимо спешно одобрение на програма за обучение и сертифициране на наставници в предприятията, както и въвеждането на специален трудов договор за ученици. За целта е нужна промяна в Кодекса на труда, което изисква съвместна работа на просветното и социалното министерство.

АИКБ смятат, че пилотното въвеждане на дуално образование чрез проект „Домино“ все още се приема като „осиновено дете“ от МОН, защото не се отчита постигнатият до момента напредък и се бави превръщането на  разработените методически и нормативни документи в закон. И

 

kare

Реформи в обучението във ВУЗ

За задържането на качествени специалисти с висше образование на трудовия пазар у нас АИКБ предлага въвеждането на стипендии за дефицитни специалности, които обаче да са обвързани със задължение за студентите след завършването си да останат да работят за известен период в България. Работодателите настояват и рейтингът на висшите училища да бъде обвързан и с реализацията на завършилите ги студенти. Според АИКБ трябва да се спре лошата практика почти всички вузове да предлагат популярни дисциплини като право и публична администрация.

 

kare

Как е в Европа

Дуалното образование се е наложило в три страни – Австрия, Германия и Швейцария, и представлява партньорска форма на обучение между професионална гимназия и фирма. В резултат на тази форма на сътрудничество младежката безработица в тези страни е много ниска. В Австрия за хората, завършили дуално обучение, тя е 3 – 6%, докато общо за страната е 10%.  Предпоставка за обучението в Германия е сключването на Договор за професионално обучение, а в Австрия, Швейцария и Южен Тирол – на Договор за придобиване на професия. Местоположението на професионалното училище е в зависимост от седалището на съответното предприятие.  Обучаваните посещават 1 – 2 дни в седмицата професионалното училище, а останалите 3 – 4 и свободните от занятия дни са в предприятието. Алтернативно се прилага и блоково обучение, при което учениците последователно се обучават 3 месеца в училище и 3 месеца в предприятието. Практическото обучение в предприятията е регламентирано чрез закон, а провеждането му се регулира от търговско-промишлени камари, занаятчийски камари, селскостопански камари и пр. Финансирането е смесено – публично (училището) и частно (предприятието). По правило средствата за заплати за учителите в професионалното училище се поемат от федералните провинции. Предприятията финансират разходите за професионалното обучение при тях (материали и персонал).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *