Приспиване на царските имоти

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Въпросът за изработването на специален закон за царските имоти, който изпълнителната власт щеше да пише, е напът кротко да заспи. От правосъдното министерство, в което близо месец действаше работна група за изготвянето на специален закон, обявиха, че няма да пишат такъв, докато съдът не се произнесе по текущите имотни дела, които държавата води срещу Симеон Сакскобургготски, и прати топката на парламента. Така сагата с реституцията на царските имоти, която се точи 20 години, е напът да продължи още.

Парламентът също отказва да се занимава със специално законодателство, което да облагодетелства наследниците на Фердинанд I и Борис III.  От „Обединени патриоти” (ОП) заявиха пред „Икономист”, че изобщо няма да дискутират темата, докато съдът не се произнесе окончателно по делата, които държавата води. А ВМРО – една от партиите в коалицията, даже излезе с нарочна декларация, с която се обяви срещу „опитите за мълчаливо и лекомислено отстъпване на т.нар. царски имоти в посока на фамилията Сакскобургготски”.

От БСП обявиха, че не може изпълнителната власт да възлага задачи на законодателната по инициативи, които са си на правителството. ДПС още нямат решение. От ГЕРБ заявиха, че ще формират позиция, когато чуят другите партии. Дори и да се намерят няколко депутати да напишат специален закон, няма кой да го подкрепи в пленарна зала.

По всичко личи, че от надеждите на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за сключване на споразумение между тях и държавата във вид на специален закон, което да им върне някой и друг имот, ще остане единствено споменът от танца със саби, който премиерът Борисов и Сакскобургготски играха съвместно в Саудитска Арабия при официалното посещение на българска делегация в Рияд на 29 ноември. И който танц даде храна за спекулации, че държавата се е ангажирала да възмезди царя срещу контактите му в Арабския свят. Но тъй като тази теза изглежда неубедителна, по-вероятна е другата версия, която лансират под сурдинка от управляващата коалиция – че темата за имотите е влязла в дневния ред на властта, за да нямаме проблеми с европредседателството си. През септември Симеон Сакскобургготски влезе в политическия борд на света за подкрепа на председателството на ЕС, а в кулоарите на властта се носят легенди за неговите широки контакти в Западна Европа, което обяснява и раздвижването на темата „царски имоти”. А в края на октомври, съвсем в навечерието на европредседателството, написа писмо до премиера, председателя на парламента и омбудсмана да се намери решение за царската реституция.

 

Казусът

Информацията за светкавичното създаване на работна група в Министерството на правосъдието (МП) след царското писмо не беше обявена официално, а изтече от шефката на Националния институт по правосъдието и бивш депутат от НДСВ и бивш правосъден министър Миглена Тачева. В нея влизали  представители на държавата и царски адвокати. Близки до царя юристи внушаваха, че Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Страсбург  за нарушени му имотни права. Други юристи обаче припомняха, че до момента Европейският съд за правата на човека в Страсбург не е информирал българската държава, че води такова дело, което означава, че вероятно още не са разгледани жалбите. Според Цецка Цачева  Сакскобургготски е завел общо три жалби в Страсбург. От царски юристи се знае единствено, че първата е още от 2010 г. и е срещу приетия от парламента през декември 2009 г.  мораториум върху правото на Сакскобургготски да се разпорежда с имоти, върнати на него и сестра му през 1999 – 2005 г.

До връщането на т.нар. царски имоти се стигна след решение на Конституционния съд от 1998 г., с което се отмени законът за царската национализация от 1947 г. От това решение обаче не следваше, че имотите трябва да бъдат върнати автоматично, и мнението на юристите още тогава беше, че за да стане реституцията, е необходим специален закон, а  Сакскобургготски беше твърдо против такъв. Така имотите му бяха върнати без закон по време на собственото му управление като премиер, а държавата заведе дела, след като той падна от власт.

Вече 8 години мораториумът за царските имоти действа, а няма специален закон, каквато бе идеята на законодателите, въвели мораториума. Най-вероятно такъв няма и да има, а ще се чака окончателната съдебна развръзка по всички имотни дела на царската фамилия.

 

Какво реши съдът  до момента

Претенциите на наследниците на Фердинанд I и на Борис III са за двореца „Врана” и прилежащия му парк, ловната хижа „Саръгьол”, двореца „Царска Бистрица”, къщата в село Слатина, двореца „Ситняково”, 16 500 дка гори в Рила и двореца „Кричим”. На три съдебни инстанции съдът отказа да върне на наследниците на Борис III „Кричим”, „Саръгьол” и „Ситняково”. Делата за „Царска Бистрица” и за стопанство „Врана” (бивш имот на УБО) са спечелени от държавата на втора инстанция. Делото за двореца „Врана” е насрочено за 8 май 2019 г. , а делото за горите в Рила – за 30 март 2019 г. Воденето на делата за сградите до момента е струвало на бюджета около 1,8 млн. лв. за адвокати,  отделно по делото за горите са платени още 1,4 млн. лв.

Според депутати от различни парламентарни групи, с които „Икономист” разговаря, вариантите на законодателя не са много. След като съдът се произнесе по делата, които държавата води срещу Сакскобургготски, опцията е да се отмени мораториумът върху царските имоти, като това не може да се случи със задна дата. Или пък да се напише специален закон, с който държавата да подари на Сакскобургготски имоти, за които съдът вече се е произнесъл, че не са негови, което няма как да се случи, защото ще е противоконституционен. Колкото до делата в Страсбург, юристи предполагат, че заплахата за държавата не е да бъде осъдена заради невърнати царски имоти, при условие че у нас има влезли в сила съдебни решения, а заради мораториума от 2009 г., който ограничава имотните права на Сакскобургготски, които към онзи момент още не са му били оспорени. И

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *