Прекрояват икономическите райони заради обезлюдяването, закриват Северозападния

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Правителството смята да се „отърве“ от най-бедния район в страната и в ЕС, като просто го закрие. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще реши проблема със западналия Северозапад, в който населението бързо се топи, заплатите са най-ниски, безработицата най-висока и дори тръгна подписка за присъединяването му към Румъния, като прекрои картата на шестте социално-икономически района на страната, обособени през 2000 г.

 

„През 2018 г. предстои промяна на броя на 6-те района за планиране –  Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. Причината е, че в Северозападния район населението е паднало под 800 000 души, а в Северния централен тенденциите са то да падне под 800 000 в следващите две години“, съобщиха пред „Икономист“ от МРРБ. Съгласно европейски регламент населението във всеки социално-икономически район трябва да е минимум 800 000 души, а в Северозападния то е под този праг. Северният централен също се топи ускорено и в близките две години също ще падне под минимума. През 2006 г., поради същите причини, бяха прекроени границите на Северозападния и Югоизточния райони, за да се отговори на новите стандарти на Евростат, което наложи допълнително разместване и в Северния централен район.

Вторият мотив за новото прекрояване според регионалното министерство е „създаването на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени“. А третият е опасността от загуба на достъп до еврофондовете за регионално развитие по проекти за следващия програмен период след 2020 г.

„Такова решение ми прилича на „няма Северозапад, няма проблем“, коментира пред „Икономист“ Снежана Димитрова, преподавател по оценка на въздействието в Софийския университет и бивш шеф на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет. Според нея прекрояването на картата по никакъв начин няма да реши проблемите на регионите, а просто е признание за провала на правителствата, управлявали досега, да се справят с регионалните диспропорции. През годините най-голямата инвестиция беше построяването на Дунав мост II, но пътищата до него не бяха оправени. Според Димитрова първо е трябвало да се направи оценка на въздействието на политиките по региони, за да се обоснове новото прекрояване.

 

Коя област къде отива

От МРРБ съобщиха пред „Икономист“, че през декември 2017 г. е имало работна група, която е гледала различни варианти на прекрояване на районите, и са се спрели на няколко, които предстои да бъдат обсъдени на политическо ниво. Според икономисти, с които „Икономист“ разговаря, най-реалистичният вариант е Северозападният регион да бъде присъединен към Югозападния, като първо от него бъдат извадени областите Плевен и Ловеч, които да отидат към Северния централен, където им е географското място. Двете области бяха присъединени към Северозападния район през 2007 г., за да попълнят бройката от 800 хиляди души, която изисква Евростат.

Втори вариант е Северозападният район да бъде разширен, като към него се  присъединят областите Велико Търново и Габрово, което също ще доведе до промяна на името му – няма как вече да се нарича Северозападен, простирайки се и в централната част на страната. При този вариант Русе, Разград и Търговище е логично да бъдат присъединени към Силистра, Шумен, Варна и Добрич, които в момента формират Североизточния район.

Трети вариант е София да бъде извадена от обединения по вариант 1 мегарайон Северозапад – Югозапад. „Ако София бъде извадена от този нов икономически район, както направи преди години Словакия, която извади Братислава от районите за планиране, тя няма да получава пари от еврофондовете“, коментира пред „Икономист“ Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея такава стъпка може да се прави само ако у нас се осъществи истинска финансова децентрализация, която да позволи на общините да разполагат с парите от такси, които да компенсират липсата на еврофондове. „От Братислава ни гледаха лошо, защото те нямат пари за големи проекти, каквото е метрото в София, което ние построихме почти изцяло с евросредства“, каза Николова.

Според доц. Милена Стефанова, преподавател в СУ и експерт по регионална политика, диспропорциите у нас се дължат и на тежкото неразбиране на ползите от въвеждането на второ ниво на самоуправление. Тя е съгласна, че от гледна точка на статистиката такова прекрояване е необходимо, но то няма да реши проблемите на Северозападния район. Въпросът с регионалните различия е много сериозен и се дължи до голяма степен и на липсата на развита инфраструктура.

Десислава Николова смята, че Северозападният район е на дъното на икономиката и демографията, защото освен липса на развити пътища се наблюдава и липса на инициативност на кметове на общини да привличат инвеститори. Подобна политика води до обезлюдяване, защото хората си търсят работа другаде, където има инвестиции. После, дори да се намерят желаещи да инвестират, предприемачите няма да могат да наберат работна ръка заради липсата на хора. Според Николова, след като ще се прекроява картата, е необходимо и да се редуцират общините, защото вече 20 общини са с под необходимия брой жители от 4000 души.

 

Регионални диспропорции

Регионалните диспропорции са обект на редовни анализи на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2012 г. насам. Според доклада на ИПИ за 2017 г. социално-икономически най-силният район си остава столицата. Областите Габрово, Русе, Стара Загора и Варна също имат добри показатели. На дъното са областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали. В тях безработицата е най-висока, доходите са ниски, а нивото на бедност е високо. Разликата между доходите в Сливен и София е 4,5 пъти.

През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата бе отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%. 70% от новосъздадените работни места обаче са в столицата, Пловдив и Стара Загора. В Северозападна България, с изключение на Плевен, безработицата остава висока. А през третото тримесечие на м. г. няма друга област освен столицата, в която заплащането да е над средното за страната.

Концентрацията в столицата както на съществуващите, така и на новоразкритите работни места с най-високо възнаграждение не подсказва скорошна промяна в тази тенденция, отбелязват от ИПИ. Трайни процеси на достигане на средните нива се забелязват само в две области – Пловдив и Плевен. Институтът прогнозира, че вдигането на минималната работна заплата на 510 лв. от януари може да бъде спирачка за разкриването на нови работни места в районите с все още висока безработица, както и да забави ръста на заплатите. Което означава още лоши прогнози за Северозапада, където много хора намират препитание в Румъния, защото там получават по 1000 лева. Заради трайното западане на региона в началото на януари група граждани обявиха подписка за отделяне на Видин, Враца и Монтана от България и присъединяването им към Румъния.

Ситуацията със Северозапада, в който и най-хубаво написаните планове за развитие катастрофират, а инвестициите в инфраструктура и енергийна ефективност не показват сериозен резултат, може да бъде обобщена с репортажа на The Economist: ако адът са другите, жителите на селата в Северозападна България живеят в рая, защото там почти няма хора (виж следващите страници). И

 

kare

Как  подкрепиха Северозапада

МРРБ подкрепя развитието на Северозападния район с инвестиции по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., се казва в справка до сп. „Икономист“ от регионалното ведомство.

От МРРБ припомнят, че по две програми – „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ и „Подкрепа за енергийна ефективност“, са заделени 217 млн. лв. Парите са за инфраструктурни обекти във Видин и Плевен, Лом, Монтана, Враца и Ловеч. Тези общини изпълняват проекти, които са насочени към енергийна ефективност в жилищни и административни сгради, обновяване на градската среда и икономическите зони, модернизиране на системите на градския транспорт, реконструкция и строителство на обекти на образователната, социалната, културната и спортната инфраструктура. А по програма „Подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове в периферните райони“ се подкрепят 7 малки града  – Белоградчик, Берковица, Мездра, Червен бряг, Троян, Никопол и Козлодуй.

Регионалното министерство е разработило и „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони“, с която да се повиши заетостта.

Частта ѝ за Северозападна България обхваща 51 общини и 646 населени места, но не разполага със собствен бюджет, а представлява само програмна основа за насочване на публичното финансиране към Северозападния район.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *